„Данте е имал двама синове – Джакопо и Пиетро, и двамата поети. След смъртта на баща си двамата установили, че тринадесет песни от Божествена комедия липсват. Приятелите им настоявали те да завършат делото на великия си родител. Но една вечер Джакопо сънувал чуден сън, в който се явил баща му и му показал къде да намери липсващите песни.
Тази история е спомената във финалните страници от кратката биография на Данте, написана от Бокачо. Източникът й е жител на Равена на име Пиеро Джардино, дългогодишен ученик на Данте. Осем месеца след смъртта на великия поет късно една вечер при Джардино дошъл Джакопо и му казал, че е сънувал баща си. Данте му се явил облечен в лъчисти одежди и с необичайна светлина, струяща от лицето му. Джакопо го попитал дали е жив, а баща му отвърнал, че е жив, но „в истинския живот“.
След това синът му задал въпроса дали е успял да завърши великото си дело, преди да премине в истинския живот, и ако го е завършил, защо не са го намерили. Отговорът бил: „Да, завърших го“. А после баща му го хванал за ръка и го повел към стаята, където е спял. Докоснал едно място на стената и рекъл: „Онова, което толкова дълго търсиш, е тук“. И с тези думи изчезнал.
Джакопо и Пиеро решили веднага да проверят. Влезли в стаята и на посоченото място открили малък гоблен, покриващ стената. Повдигнали го внимателно и видели тесен отвор, който нито един от тях не бил забелязал до този момент. Вътре открили листовете, съдържащи липсващите тринадесет песни.“
Джонатан Блек, Тайната история на Данте. Изд. „НСМ Медия“, С., 2013, с. 156