„Всеки път, когато скърбиш за някой, който си е отишъл, ти караш този човек да стане още малко по-привързан към Земята. Скръбта има своето място, но прекомерната скръб е вредна както за човека, който скърби, така и за този, за когото скърбят. Няма причина да се скърби за този човек. Повечето са много щастливи от това, което откриват в отвъдното.
Като скърби и се държи за тях,
човек ги приковава към Земята и това не е добре. Повечето хора не искат да
разберат това.“
„Прекомерната скръб може да ти
попречи да развиеш кармата си. Трябва да разбереш, че ти отново ще се срещнеш с
този човек, който така дълбоко ти липсва и за когото толкова силно скърбиш. Вие
не се разделяте завинаги. Това е само временна раздяла и ти трябва да оставиш
това зад гърба си и да продължиш със собственото си развитие, така че да си готов
за следващия си живот.“
Долорес Кенън, Между смъртта
и живота. Изд. „Възнесение“, С., 2014, с. 218, 225