„Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток. Когато сте напуснали един земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм. Защото, каквото тук, на Земята, си спечелите като знание за духовния живот, това ви принадлежи, то е вашето око, с което ще „виждате“ по-късно между смъртта и новото раждане. А ако тук, на Земята, останете в „мрака“ по отношение на знанието за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина. Защото тези очи трябва да ги получите чрез това, което сте постигнали тук. Вие изваждате очите на духа, когато изключвате знанието за духовния свят…
Това е знание, което трябва да
проникне в човечеството. Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на
духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по
пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да
бъдат придобити органи за духовния живот. Не става въпрос да си кажем: „Ние ще
чакаме смъртта, за да разберем духовните светове, сега още не ни трябва да се
напрягаме, защото след смъртта ще видим какви са те.“ Сигурно ще ги видим след
смъртта, но душата ще се намира като в
тъмен затвор, ако тук, в живота между раждането и смъртта, не си изградим очите
за живота в духовните светове. От това можете да разберете колко неправилно
е, когато човекът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за
надсетивното битие още в земния си живот. Защото ние все повече ще живеем във
време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския
смисъл на думата този човек, който казва: „Тук, в живота между раждането и
смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в
духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще
е наоколо.“
Рудолф Щайнер, Духовни
взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм, GA 218, лекция Изживявания на човека в етерния свят, 07.12.1922. Издателско ателие
Аб, С., 2016, с. 297–298
* * *
„Според
това, което светът представлява сега в развитието на човечеството, можем да
отделяме онова, което иначе бихме носили като в сън само в нас, единствено като
си усвояваме духовни понятия, тези
духовни понятия, толкова неудобни тук за човека, понеже той трябва малко да
се напрегне, да направи малко повече усилие, отколкото при обикновените
понятия. Ако ги усвоим тук, след смъртта
те развиват невероятна сила, чрез която там изобщо получаваме способността да
опознаем, да прозрем духовния свят. Това е много важно. Хората намират за
неудобно днес да усвояват духовни понятия. Те посещават събирания, където им се
представят всякакви снимки или други подобни, за да мислят колкото се може
по-малко несетивно, да могат да видят всичко или най-малкото да чуят такива
неща, които иначе винаги се намират пред очите им. Човекът днес се плаши от
усилието да се издигне до понятия, които тук са трудни, понеже нямат никакъв
външен обект, понеже техният обект са факти, към които се отнасят в
свръхсетивния свят. Но там те са силите, които ни дават реалността на света.
Така чрез духовните идеи и понятия ние си
изработваме мъдростта, от която се нуждаем, за да имаме светлина отвъд, иначе
всичко там ще бъде тъмно. Защото това,
което тук е усвоено като мъдрост, отвъд е светлина, духовна светлина. Мъдростта
е духовна светлина. Да, за да не бъде отвъд мрачно, се нуждаем от мъдрост.
И ако не усвоим духовни понятия, това е именно най-доброто средство да нямаме
светлина отвъд. Но когато човек няма
светлина, се движи извън сферата, която би трябвало да осветява, връща се
обратно към Земята и като мъртъв броди като разрушителен център по Земята,
най-многото от време на време може да бъде използван от някой черен магьосник,
за да му доставя инспирации за някакви особени процедури и за разрушителна
дейност на Земята.
Следователно необходима
е мъдрост, за да имаме светлина след смъртта. Но след смъртта човек се
нуждае и от нещо друго, необходима му е не само способността да отдели
съществата на духовния свят, за да ги постави пред себе си, а след смъртта той се нуждае от способността
да обича, иначе няма да може да изгради по правилния начин отношения към
съществата, които вижда чрез мъдростта. Човек се нуждае от любов. Но
любовта, която се развива тук на Земята и която е зависима предимно от
физическото тяло, е чувство, тя е зависима от ритъма на дишането във физическия
свят. Тази любов не можем да я пренесем в духовния свят. Пълна илюзия е да се
вярва, че любовта, която изпитваме в настоящето, би могла да бъде пренесена в
духовния свят. Но човек пренася в духовния свят цялата сила на любовта именно
чрез сетивното съзерцание на физическата същност в живота. Любовта наистина се
възпламенява чрез това, което се развива във физическия свят като разбиране на
този физически свят. И силата на любовта за отвъд развиват именно такива
изживявания, каквито са изживяванията с възгледите на модерната природна наука,
когато човек ги възприеме като чувства. Само че любовта е нещо, което е висше
или низше, според областта, в която се разгръща. Когато преминете през портата
на смъртта и трябва да останете като разрушителен център в областта на Земята,
вие сте развили много любов – понеже оставането ви там е следствие от вашата
свързаност с чисто натуралистичните понятия, – но употребявате тази любов в
разрушението. Вие обичате тогава именно разрушението, осъден сте сам да се
наблюдавате как обичате разрушението.
Но любовта
става нещо благородно, когато човек може да се издигне във висшите светове и да
обича това, което е усвоил чрез духовните понятия. Нека не забравяме, че
любовта е нещо низше, когато действа в нисша сфера и е нещо благородно, висше и
духовно, когато действа във висша духовна сфера. Това е същественото, за което
става въпрос. Ако човек не го осъзнава, не приема нещата по правилен начин.“
Рудолф Щайнер, Индивидуални
духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека, GA 178, лекция Тайната на двойника. Географска медицина, 16.11.1917. Издателско
ателие Аб, С., 2013, с. 50–51
* * *
„Но кое би могло да ни възвиси
повече, освен когато сме в състояние да знаем, че се запознаваме с изворите на
нашия истински живот между смъртта и едно ново раждане, да чувстваме нашето
родство с цялата Вселена? Кое може да ни
укрепи повече в нашите задължения в живота, освен знанието, че носим в нас
силите на Вселената, за вливането на които трябва да се подготвим в живота, за
да могат да станат те действени в нас, когато отново влизаме в света на
планетите и в света на Слънцето между смъртта и едно ново раждане. И този,
който действително разбира нещата, които окултизмът му разкрива, върху
отношението на човека със света на звездите, при него е честа молитвата, която
той отправя с пълно разбиране към света и която може да гласи така: „Колкото
повече осъзнавам, че съм роден от Вселената, толкова повече чувствам аз
отговорността да развия в мене силите, които ми е дала цяла една Вселена,
толкова по-добър човек ще мога да стана аз“. И който умее да изживее тази
молитва от най-дълбоките глъбини на своята душа, той може също да се надява, тя
да се превърне в него в един истински идеал, може също да се надява, че чрез
силите на една такава молитва ще стане все по-добър и все по-съвършен човек.
Така това, което получаваме чрез истинската духовна наука, работи до
най-интимните дълбочини.“
Рудолф Щайнер, Окултни
изследвания за живота между смъртта и новото раждане, GA 140, лекция Преминаването на човека през сферите на планетите и значението на
познаването на Христа, 18.11.1912,
електронно издание