„Животните също оцеляват след смъртта. Когато те преминат в духовния
свят, приемат тази промяна като естествено събитие. Ние наистина можем да се
поучим от тях. Често ме питат: „Къде ще отиде моят домашен любимец?“ Той също
се отправя към небето. Отива в един много красив свят – същото място, където
отиват и хората. Когато едно животно почине, то бива посрещнато от човешките същества,
с които се е срещнало на Земята. Ако там няма никой от тях или ако едно животно
не е прекарало земните си дни с хора, то често бива посрещнато от духове, които
се грижат за него. Те са щедри, любвеобилни души и го поемат, докато в духовния
свят не пристигне член на семейството, който е свързан с животното със силна
любов. Обикновено тези, които се грижат за животните, са обожавали животни и на
Земята.
Доста често наскоро починалите животни се връщат в земния си дом. Често
те седят на същия стол, спят на същото място и ви наблюдават отблизо. Те си
спомнят нежността и любовта, която са получавали от вас на Земята, и често се
връщат, за да ви наблюдават и защитават.
Затова, моля ви, никога не
приемайте едно животно или друга форма на живот като притежание. Ние сме тук,
за да споделим мистерията на божествения план на любовта за всички Божии
същества.“
* * *
„Имало едно време един обикновен
фермер, който живеел в Англия. Както се случва понякога, настанали тежки
времена за неговото стопанство и накрая всички в семейството починали.
Единственото нещо, което му останало в живота, било неговото старо, бяло, с
хлътнали страни конче на име Пати, на което той помогнал да се появи на бял
свят. Пати и нейният стопанин живели заедно много, много години, докато не
дошъл денят, когато било ред на кончето да напусне този свят. Фермерът останал
сам и обезумял от скръб. След години,
когато съдбата отредила фермерът да премине в отвъдния свят, той се събудил
като дух и открил, че се намира на една прекрасна поляна. Не знаел къде се
намира и си помислил, че сънува. Погледнал към хълма в далечината. Внезапно от
там в галоп към него се спуснал един кон. Това била неговата стара приятелка
Пати, но тя изобщо не била стара, с артрит и с хлътнали страни, както той си я спомнял.
Вместо това, тя била красива, млада и изпълнена с енергия кобила. Колкото
повече се приближавал конят, толкова по-ясно фермерът осъзнал, че това наистина
е неговата Пати и чувствал нейната любов. Именно обичта на Пати го направлявала
в духовния свят.
Обичта, която ни свързва с нашите
домашни любимци, не ни напуска и в отвъдния свят. Любовните връзки, без значение
с кого са, продължават завинаги.“
Джеймс Ван Прааг, Разговори с
небесата. Изд. „Аратрон“, С., 1999, с. 184, 94