„Като напусне земното си тяло, човек ни най-малко не се променя, а запазва своя начин на изразяване, своите представи, навици, порядки, обичаи, склонности и страсти. Същото се отнася и за делата му, които не се различават по нищо от делата през земния му живот. Всичко това продължава, докато накрая той не постигне пълното си новорождение в Духа. Ето защо състоянието, в което се намира душата след смъртта на тялото, се нарича „духовност, съответстваща на човешката природа“, докато състоянието на една напълно новородена душа – „чиста духовност“. Мястото, заемано от тази или онази обаче е винаги показателно за вътрешното устройство на някогашните им носители…“
„Покосените от внезапна смърт
хора изобщо не съзнават, че са умрели. Не намират никаква промяна в
обкръжението и състоянието си. С единствената разлика, че сега са напълно
здрави, което обаче също не е било необичайно за тях приживе. Те не виждат
ангелите, макар да са близо до тях, и изобщо не могат да усетят духовния свят,
въпреки че се намират в него. С две думи, чувстват се във всяко едно отношение
както и преди. Ядат и пият, обитават същия град и същия дом, заедно с близките
си, и следователно не им липсва нищо.“
Якоб Лорбер (1800–1864),
Отвъд прага. Сцени от живота след смъртта.
Изд. „Аквариус“, С., 2008, с. 9, 28.