„Баща ми беше много скептичен по
отношение на моята работа. Той ме гледаше по телевизията и се гордееше с мен,
но реално не вярваше в живота отвъд. Аз смятах, че след като толкова пъти ме е
виждал да го правя, той най-накрая ще се увери, че наистина общувам с духовния
свят, но това така и не стана. Всички търсим одобрение, особено от страна на
родителите си, но аз не можех да изживея своята истина въз основа на
убежденията на баща ми, нито той неговата въз основа на моите. Когато той
почина, аз почти веднага усетих присъствието на духа му.
Обикновено на духовете им е нужно
време, докато се адаптират в новата среда, но баща ми дойде при мен минути след
смъртта си и съвсем ясно каза: „О, Джейми, ти си бил прав! Аз съм жив! Видях
майка ти. Срещнах своя сестра, която дори не познавах.“ (Неговата майка беше
пометнала.) След това баща ми често ме посещаваше и аз започнах да записвам
всичко, което той споделяше за условията и атмосферата около него. Той описваше
колко прекрасен е животът от другата страна в сравнение с този на Земята.
Веднъж ми каза: „Земята е като подвижни пясъци и аз се радвам, че се измъкнах
от тях.“ Духовете често ми споделят, че енергията в земната сфера е тежка и
плътна. Аз имам цяла папка с информация, която моят баща ми сподели за духовния
свят. Това е забавно, защото като човек той беше много скептичен, а в духовната
сфера е като пеперуда, която се е излюпила от пашкула.
Баща ми трябваше да умре, за да
осъзнае своята духовна същност. Приживе той отхвърляше тези идеи и това е
нормално, защото такъв е бил пътят на душата му. Понякога аз му се ядосвах, но
знам, че оставих следа в живота му, както и той остави следа в моя. А това е
най-удовлетворяващото от всичко.“
Джеймс Ван Прааг, Силата на
любовта. Изд. „Аратрон“, С., 2019