„Със съпруга ми загубихме първата
си дъщеря Бет заради кардиологични проблеми, когато беше на почти три годинки.
Третата ни дъщеря, Ейми, родена пет години по-късно, не знаеше за Бет. Когато
беше на около три години и половина, пуснахме едно видео с Бет и Ейми каза:
„Това е сестра ми Бет! Познавахме се на небето, преди да се родя“ (Паула
Конрой, Ню Джърси).
„По време на лечение на гръбначен проблем направих аборт и това разби сърцето ми. Години по-късно гърбът ми се оправи и родих красиво момиченце. Когато беше на две години, дъщеря ми седеше с някаква книжка и внезапно ме погледна: „Мамо, ти ме върна обратно първия път, защото те болеше гърбът, но аз се върнах, когато гърбът ти се оправи“ (Мери Бъркет, Обединеното кралство).
„Неотдавна се запознах с една лекарка (ще я нарека Мери), която ми разказа много интересна история. Първото ѝ дете, момиченце, починало, преди да навърши една годинка. Мери му пеела приспивна песничка, която била специално за него, и след смъртта на момиченцето Мери никога повече не запяла тази песничка. След седем години Мери родила друго момиченце, което на четиригодишна възраст започнало да пее песничката. Мери замръзнала и попитала дъщеричката си откъде знае това. Отговорът бил: „Ти ми я пееше, мамо“. След това Мери истински приела вярата и осъзнала, че човек избира майка си и баща си, преди да се роди“ (Анна Кели, Австралия).
Уейн Дайър, Спомени от Рая. ИК „Кибеа“, С., 2017, с. 34, 92, 108
* * *
„По-често срещани в
моя опит са душите на малки деца, които са умрели скоро след раждането си и
след това се завръщат при същите родители като души на следващото им бебе.
Всички тези планове се правят предварително от душите, участващи в трагичните
събития, засегнали семейството. В тях са заложени множество объркани кармични
проблеми. Наскоро имах един случай, при който в последния си живот пациентът ми
беше починал рано в резултат на някакъв вроден дефект. Попитах го: „Какъв е
смисълът животът ти да свърши, когато си само на няколко дена?“ Той отговори: „Урокът
е за моите родители, не за мен, и затова избрах да се върна при тях, за да ги
допълвам.“ Когато душите се връщат за кратък живот – по-скоро за да помогнат на
някого другиго, отколкото да работят по собствените си задачи – тъй като нямат
достатъчно време, някои наричат такъв живот „попълващ живот“. В настоящия
случай родителите са малтретирали и в крайна сметка са причинили смъртта на
друго свое дете, когато са били заедно в един по-ранен живот. Въпреки че в
последния живот на моя пациент те са били една влюбена млада двойка, тези
родители очевидно е трябвало да преживеят скръбта от смъртта на дете, което
отчаяно са искали. Преживяването на страданието, причинено от тази ужасна
загуба, е позволило на тези родители по-дълбоко да вникнат в последиците от
игнорирането на кръвната връзка.“
Майкъл Нютън, Пътят на душите. Изд. „Аратрон“, С., 1997, с. 291
* * *
„Установявам, че когато майката загуби детето поради каквато и да е
причина, съществува голяма вероятност душата на това бебе да се върне при
същата жена в тялото на следващото й дете. Ако тя не забременее отново, е
възможно душата да се прероди в друг близък член на семейството, понеже такъв е
бил първоначалният план. Душите наричат кратките животи „запълващи“. Те имат
определена цел за родителя.“
Майкъл Нютън, Следите на душите. ИК „Хермес“, П., 2015, с. 388
* * *
„Ничий живот не е бил пропилян,
без значение колко кратък е бил. Нашето обучение започва още от мига на първата
ни глътка въздух. При преждевременна смърт душата ще се завърне, за да довърши
обучението си и житейския си път. Тя дори ще се завърне на земята след много
кратък период от време, за да осъществи онова, което е останало недовършено.“
Тед Андрюс, Как да разкрием
миналите си прераждания. Изд. „Аратрон“, С., 1996, с. 172
* * *
„Тук, преди 20 години, на една
софиянка й умира детето, на шест години, момиче. След време й
се ражда друго момиче, но тя все плаче. И момиченцето й казва веднъж: „Мамо,
не плачи! Онази дето мислиш, че е в гроба, съм аз, дойдох отново на земята.“
Учителя Петър Дънов. Прие го
с радост. 10.07.1932
„Тук имаме един брат Големанов,
имал едно момче. Неговото момченце на 6
години умира. След няколко време пак се ражда друго момченце. То казва на
майка си: „Не ходи да плачеш на гробищата, аз съм тук. Не ходи там по
гробищата. Няма какво да ходиш по гробищата, аз съм“.“
Учителя Петър Дънов. Ден без
стълкновение. 19.01.1938
* * *
„Избрах този
период от време, за да изпълня живота на по-голямата ми сестра. Тялото й беше непълноценно и тя почина
три месеца след раждането си, поради здравословни дефекти. май съм тя. Спомням си времето между живота, преди да се родя от майка ми като
нейна втора дъщеря, и сякаш чакам в този период между животите, за да видя дали
ще имам още един шанс в тази среда.“
Helen Wambach, Life Before Life, ch. 4, p. 52
* * *
„Веднъж имах клиентка, която ми
каза: „Иска ми се да беше казала това на майка ми. Преди да роди мен, тя беше
пометнала едно дете и скърбя за него през целия си живот.“ Казах й, че няма
причина за скръб, тъй като майката не е изгубила нищо. Онова първо бебе се беше
върнало като моята клиентка – второто бебе.
Подобно нещо се е случвало дори в
моето семейство. Една от дъщерите ми роди мъртво момченце и след почти точно
една година й се роди второ момче. Никога не сме скърбили за първото, тъй като
знаем, че то се върна като второто.“
Долорес Кенън, Между смъртта
и живота. Изд „Възнесение“, С., 2014, с.287
* * *
„На 5 май 1957 година сестрите
Джоана и Жаклин Полок са блъснати и убити от кола на път за училището в
градчето Хексам, Североизточна Англия. Джоана е на 11 години, Жаклин – на 6.
Семейството им е съкрушено от огромната загуба. Година по-късно Флорънс Полок
установила, че е бременна. Съпругът й Джон бил абсолютно сигурен, че тя носи
близнаци, въпреки че лекарите настоявали, че бременността е нормална. Но Джон
се оказал прав – на 4 октомври 1958 година Флорънс родила близначки – Джилиан и
Дженифър.
Макар и еднояйчни, момичетата
имали различни родилни белези – при еднояйчните близнаци обикновено са еднакви.
Дженифър имала два белега – един на челото, вторият на кръста. Те не отговаряли
на белезите на нейната близначка, но били напълно идентични с белезите на
починалата й сестра Жаклин. Единият от тях отговарял напълно на родилния белег
на Жаклин, а другият преповтарял белега от рана, който Жаклин получила по-късно
в своя кратък живот.
Когато близначките навършили
4-месечна възраст, семейството напуснало Хексам и заминало да живее в Уитли
Бей. Две години и половина по-късно се върнали в Хексам, но само като гости. За
огромна изненада на родителите си двете момиченца се ориентирали перфектно в
обстановката. Едното от тях даже посочило напред и извикало: „Ей там, зад ъгъла
е училището!“. Другото пък насочило към хълма и добавило: „Детската ни площадка
е там! Има пързалка и люлка“.
Така Джон окончателно се уверил,
че двете му покойни дъщери наистина са се върнали при тях. Като ревностна
католичка обаче Флорънс имала резерви по въпроса, тъй като прераждането изобщо
не влиза в каноните на християнската църква. Но случилото се накарало майката
най-сетне да повървя във вероятността от прераждане. След смъртта на Жаклин и
Джоана баща им прибрал всички техни играчки в сандък на тавана. Оттогава не бил
отварян и близначките не били виждали съдържанието му.
Джон подбрал няколко играчки,
подредил ги пред стаята на момичетата, двамата със съпругата му застанали
отстрани и той извикал децата. Момичетата веднага разпознали играчките.
Дженифър вдигнала една от куклите и възникнала: „О, това е Мери!“. После
открила и другата си кукла – „Сюзън!“. Внезапно се обърнала към Джилиан и
казала: „А това е твоята пералня!“. След тази случка майка им окончателно
преосмислила възгледите си относно прераждането.“
Случаят е взет от книгата на Ian Stevenson
Children Who Remember Previous Lives: A
Question of Reincarnation (1987)
Ервин Ласло, Антъни Пийк. Безсмъртното
съзнание. Изд. „Ера“, С., 2018, с.
130–132