Пако Рабан за живота след смъртта

     „Още от първородния грях, човек е разделен от бо­жествената светлина. Той е затворник на материята в това, което аз наричам Трето вибраторно Ниво, то­ест превъплътеното, телесно състояние, което със­тавлява сегашното ни земно естество.

Защото между абсолютната светлина и Чистата материя съществува серия от междинни степени, от най-плътната до най-недоловимата, от най-неодушевената до най-духовната. Всяко същество се стреми към небесния живот, но това преминаване към духов­ността е едно изключително бавно изкачване. Душата се развива на етапи, откъсвайки се постепенно от материята.

В Първото вибраторно Ниво са се намирали лемурите и човекоподобните, едва излезли от животинско­то царство. После, във Второто вибраторно Ниво са дошли пещерните хора, които се отличавали по изпра вената стойка и откриването на сечивата и на огъня Третото вибраторно Ниво е това на Хомо Сапиенс, човека на абстракцията, на науката и на познанието, днешният човек.

Когато едно същество умре, то преминава в Четвъртото вибраторно Ниво, наричано Хадес от гърците, един светъл свят, където необременената от тяло душа живее не извън времето, но в едно забавено, разтеглено време.

Това е света, който описват хората излизащи от дълбока кома. Това са прословутите NDE (Near Death Experiences), опити от „клинична смърт“, когато съществата се виждат как бродят из един пъстър свят, из чудни местности, или че срещат други сенки.

Но това Четвърто вибраторно Ниво не е сетното предопределение на душите. Това е вид ниво, задължително за преминаване. Тук душите се усъвършенстват, стават по-справедливи. Защото, тъй като Бог е милостив, всички грешки са опростени. Да си представяме ад, в който грешниците са предоставени на пламъците или хвърлени в каци с врящо олио е оскърбление към божието милосърдие! И най-лошият измежду грешниците ще бъде помилван, но няма да познае така скоро божията светлина.

Наистина, в Четвъртото вибраторно Ниво, душите се намират като че в мъгла, все още твърде далеч от божественото просветление. Някои дори се задо­воляват с това състояние: за да се стремиш към божествената светлина трябва да си съхранил искрица от нея в дълбините на съществото си.

Други обаче искат да се качат пo-високо, към Бог, към тази пълна светлина, която отгатват над тях и която ги привлича. По-високите нива им изглеж­дат като изключителни светлинни потоци, като стъ­пала на кристална стълба. Тогава пожелават да изка­чат небето.

Когато това желание за извисяване обхване цяло­то ни същество, Пазачът на прага ни се представя:

— Можеш да останеш тук по дълго или можеш да слезеш отново на земята, за да опиташ да се усъвър­шенстваш, да изтриеш всички отрицателни деяния, които са се прикачили към обвивката ти.

Съгласяваме се, въпреки болката която представ­лява връщането в материята. Няма човек на света, който да не е приел точните условия на превъплъще­нието си, семейство, тяло, различни несгоди. С това уточнение, че не можем в никакъв случай да се преродим в животно. Някои биха искали наистина човек, живял като свиня, да се върне на земята в кожата на прасе. Това е безсмислица от гледна точка на божес­твения закон според който еволюцията трябва да става винаги в посока нагоре. За завръщането ни на земята ние винаги избираме човешка обвивка.

През този нов живот ще се опитваме да отделим доброто зърно от плевелите и да се пречистим. Ако успеем, когато умрем ще достигнем този път до нов стадий на мъдрост и истина. Петото вибраторно Ниво отговаря на райското ниво. Шестото ниво е това на скритите памети. Тук човек преоткрива спо­мена за всичките си минали животи, може да съзерцава в пълния й вид траекторията, описана към божественото.

Накрая душата достига до Седмото вибраторно ниво, лице в лице с Бог, в екстаза на единението с Ця­лото. Така малко по малко душата преодолява стъпалата към този светлинен извор с неимоверен блясък, този фар на добротата и на справедливостта в кой­то ще се стопи, за да намери върховното щастие в изначалното единство. Един образцов живот, някое просветление могат да ни приближат много бързо към целта, но, като правило, процесът е изключително ба­вен и може понякога да обхване хиляди години. Царст­вото на светлината не се достига така лесно.“

 

* * *

 

„Когато едно същество умре, то напуска физичес­кото си тяло. Но, неосъзнала още, че плътската й об­вивка е мъртва, безплътната вече душа се нуждае от няколко дни, за да се издигне. Тя плува над тялото, опитва се да говори на хората. Това е причината, по­ради която много традиции прибягват до оплаквачки. Чрез сълзите те показват на мъртвия, че не е вече от този свят, че няма вече какво да прави тук. Хрис­тияните се отдават на магическото действие, разпо­лагайки четири свещи около леглото и създавайки така много мощно подемно поле, водещо към Четвър­тото Ниво на съществуване, царството на мъртви­те. Тогава душата минава през сребрист тунел - съ­щия този в който бях пътувал на седем годишна въз­раст и който преминават тези, които са изпаднали в дълбока кома или в „клинична смърт“. На входа на този светлинен свят ни посреща Пазачът на прага, същество, отличаващо се с голяма чистота, което християните отъждествяват с Исус, мюсюлманите с Мохамед, и т.н. Той ви поставя ужасен въпрос:

— Човеко! Какво направи в живота си?

Тогава виждате да преминава пред вас целият ви живот, случаите, в които сте можели да направите добро и от които не сте се възползвали, всички поло­жителни жестове съобразени с божия План, до това, което ви е било заръчано да направите, за да облекчи­те кармата си. Този изпит е неумолимо безпристрас­тен. Няма нито утежняващи, нито облекчаващи обс­тоятелства. Единствено истината.

И присъдата пада. Или сме осъдени на бавно пре­чистване в Четвъртото вибраторно Ниво, или ако сме били праведна личност, се качваме в Петото Ниво, дори още по-нагоре.

Когато бродим в царството на мъртвите, можем да се обърнем към светлината на no-висшите нива. Но се случва също да чуем зов, дошъл от земята. На ня­кое умоляващо ви същество, което иска помощ от вас. Можем да хвърлим поглед надолу и понякога дори да се опитаме да слезем. Но това придвижване е мно­го трудно, защото изисква колосална енергия.

Тогава се получават тези леки докосвания, които чувстваме на земята, или посланията, които получава­ме чрез въртящите се маси и автоматичното писане.

Тези спиритични опити обаче не са винаги препо­ръчителни. Трябва да оплакваме мъртъвците си, но без да ги викаме на земята. Трябва да мислим за тях, казвайки: „Качвайте се! Издигайте се към светлината! Имайте само това желание!“ Щом ни закрилят и го „усещаме“ като сложим настрана бълнуванията на страданието и на въображението, това значи, че те са вече същества от светлина, достигнали до висши нива. Но не трябва ние да ги молим за това. Трябва „да се молим за тях“, както се казва в простата и мъдра служба. Да се молим да се издигнат...

За да се издигне мъртвият разполага, както ви­дяхме, с две възможности. Да напредва много бавно, оставайки в Четвъртото Ниво, или да избере да се прероди, за да се опита да стане по-добър на земята, да облекчи още своята карма. Но преди да докосне тя­лото на жената, която ще стане негова майка, ще трябва да „пие от водите на Лета“, реката на Забра­вата. Така в момента на раждането сме забравили Всичко и трябва бавно да тръгнем по нишката на Ариадна.

 

*   *   *

 

Смъртта е само етап. Многобройни са обаче тези, които я отричат от незнание. Става дума глав­но за материалистите, които в момента на смъртта са обхванати изведнъж от панически страх от неби­тието. Те се вкопчват отчаяно в материята, във всичко, което виждат. Душата им не може да напусне Третото ниво, тя се прикрепя към някоя мебел, към стената, в някоя стая. Тялото им се разгражда, връща се в прахта, но душата им остава притисната в това земно място, което те губят надежда, че ще могат да напуснат. Тези нещастни души, тези „духове“ успя­ват понякога да се появят в съзнанието на медиуми­те. Те се възползват от енергиите, излъчени от пос­ледните за да споделят отчаянието си.

Имал съм случаи да видя или да почувствам голям брой духове. Противно на общоприетата представа, тези същества нямат злотворни намерения. Намесите им са просто молби за помощ. Те биха искали да се ос­вободят от това междинно място за да следват раз­витието си. Дават си сметка за заслепението, в кое­то ги е държал цял един живот на чист и твърд ма­териализъм.

Възможно е да им се помогне! Много пъти ми се е случвало да се намесвам така при приятели, изправени пред „чукащи духове“.

Един известен парижки моделиер, например, дойде да ме потърси един ден. Беше си купил къща близо до Компиен.

— Пако, познавам интереса ти към всичко, което се докосва до свръхестественото... Е добре, в момен­та имам голям проблем. С приятелката ми не можем да спим вече в тази къща. Всяка вечер се събуждаме плувнали в пот и при все това треперещи от студ, а в подкрепа на това и кошмари...

Разбирайки какво става, помолих този приятел да ме покани да прекарам уикенда у тях. В нощта на пристигането ми, когато домакините ми се бяха от­теглили в стаята си на горния етаж, аз легнах на ка­напето в салона и угасих светлината.

Внезапно посред нощ чух силни удари по стената. Светнах отново: ударите спряха веднага. Разходих се из къщата, за да се уверя, че вратите и прозорците са затворени. Навън нямаше никой. Градината беше затворена.

Изгасих отново светлината. Ударите започнаха почти незабавно. Мислех си, че горе приятелите ми трябва да са жертва на обичайните кошмари, затова реших да оставя лампата светната. Останалата част от нощта изтече без друга проява.

На следващата сутрин се разхождам из околнос­тите на къщата. Заговарям възрастен господин, кой­то работи в съседната градина. Обяснявам с няколко думи събитията от предната нощ. Изведнъж един въп­рос идва в съзнанието ми:

— Кажете ми, какво се е случило в тази къща през първата Световна война?

Той ме поглежда изненадан.

Как? Вие знаете?

Не, проста интуиция. Усещам трептене. Защо в 14-18? Нямам никаква представа.

Ами да, наистина... Виждате ли, къщата на приятелите ви има най-голямата изба в селото. В 14-та бяхме на петдесет метра от немските линии и бяхме настанили всички ранени френски войници в тази изба. Беше един вид лазарет... В същност, точно тук умираха.

Убеден от тези сведения, поисках от домакините си да ми набавят четири свещи. Разположих ги в изба­та и се отдадох на малък обред. После отидох да на­меря свещеника на селото и го помолих да отслужи литургия в памет на покойниците. Той много добре разбра ситуацията и прие.

Оттогава приятелите ми спят спокойно, няма по­вече никаква проява. Освободих душите, които се бяха заловили за камъните, отказвайки жестоката си участ и не можейки да се изкачат, нито да се преро­дят, затворени между Третото и Четвъртото вибраторно Ниво.“

 

Пако Рабан, Траектория от един живот към друг. ИК „Хипопо“, С., 1995, с. 67–69, 153–157