„Седнал в зелената зала, където
се снимаше телевизионното предаване на Фил Донахю, станах свидетел на
поразителна сюрреалистична сцена. Там Джени Кокел, 41-годишна англичанка,
седеше до сина си Съни, на 75 години и дъщеря си Филис, която по това време
беше на 69 години. Историята им беше далеч по-интересна и по-убедителна от тази
на Брейди Мърфи, известен и важен за науката случай на прераждане.
Още от ранна детска възраст Джени
знаела, че в предишно, приключило наскоро прераждане, е умряла внезапно и
осемте й деца са останали сираци. Тя знаела подробности за живота им в началото
на XX век в селските райони на Ирландия. Тогава се казвала Мери.
Семейството на Джени се отнасяло
наглед сериозно, но нямали достатъчно средства, а и интерес да проучат
фантастичните разкази на детето за един живот сред нищета и трагедия отпреди
десетилетия в Ирландия. Джени израснала без да знае дали ярките й спомени са
истински, или не.
Най-накрая Джени намерила пари да
започне разследването си. Тя открила пет от осемте деца на Мери Сътън,
ирландка, която през 1932 умряла в следствие на усложнения след раждането на
осмото дете. Децата на Мери Сътън потвърдили много от невероятно подробните
спомени на Джени. Те изглеждали убедени, че Джени е Мери, тяхната „покойна”
майка.
И аз гледах как те се откриваха отново
там, в зелената зала на шоуто на Донахю.“
Брайън Уайс, Само любовта е истинска. Изд. „Аратрон“,
С., 1997, гл. 13