„К: Правя разлика между небе и рай, тъй като рай означава усъвършенствана Земя. Понякога е земен, но без разрушението и разложението, които съществуват на плана на въплъщенията. А небето се отнася до по-висшите планове на съществуване, за които духът инстинктивно знае, макар и да не може да ги обрисува ясно с неадекватните думи и концепции, налични в плана на въплъщенията. Небето се отнася до по-висшите планове, където всичко е енергия. А раят се отнася до онези т.нар. „нисши“ планове, където обстановката все още е сходна със земната, тъй като си на по-висш план на Земята.
Д: В такъв случай, когато някой каже, че е отишъл на Небето, той
всъщност е отишъл на един по-висш план, където няма никакви картини, така да се
каже, а всичко е енергия, или наоколо все пак има някакви гледки?
К: Ами, там има предимно енергия и енергийни манипулации. Но когато хората
говорят за умиране и за отиване на небето, те в действителност отиват в рая,
защото всичко трябва да се преминава в определен ред и нещата трябва да се
възприемат и осъзнават в определен ред. Човек трябва да бъде подготвен за
по-високите нива, за да може да ги схване по-добре.
Д: Но в областта, известна като небе, празно ли е всичко, или има
пейзажи, сгради или нещо друго?
К: Не, няма сгради. Възприятието
ти е различно и можеш да виждаш енергиите. Изглежда като фантастични проявления
на северното сияние. Самият ти си енергия и можеш да манипулираш енергиите, за
да постигаш разни неща и да караш разни неща да се случват. Когато се намираш в по-висшите планове,
наречени небеса, можеш много лесно да надникнеш в по-нисшите, да видиш
физическите планове и да видиш какво се случва там. Няма проблем да се виждат
неща; просто това, което ще видиш, ще зависи от това кое ниво наблюдаваш. Но
няма да има обкръжение, тъй като няма хоризонти.
Д: Но ти каза, че хората не отиват там веднага.
К: Това е вярно. Обикновено,
когато човек умре, следва един преходен период, през който човек да може да
свикне с факта, че вече не се намира на плана на въплъщенията. Когато човек
свикне с този факт, тогава е свободен да се движи между плановете, до които има
достъп, в зависимост от това доколко развит е духът му.“
Долорес
Кенън, Между смъртта и живота. Изд. „Възнесение“, С., 2014, с. 49