„Чрез взаимоотношенията ние се
учим да изразяваме и да получаваме любов, да прощаваме, да помагаме и да сме
по-полезни.
Преживените от някои мои пациенти
„междинни“ състояния, когато се изчаква между две съществувания, ме доведоха
до убеждението, че в действителност ние
избираме семействата си, преди да се родим. Избираме да изживеем онези
модели, които ще ни позволят да усъвършенстваме душите си заедно с онези души,
способни да ни покажат най-добре ситуациите в нашия живот. Твърде често това са
души, които сме срещали по различни начини в други съществувания.
Хората винаги ме питат дали
отново ще се съединят с любимите си близки в друг живот. Все повече се убеждавам,
както и много други изследователи, че ние
се появяваме на групи отново и отново. Прераждаме се със същите хора.
Групата може да се разрасне доста с броя на съществуванията, но в основната си
част остава малка и забележително постоянна. Вътре в същинската група
взаимоотношения могат да се променят. Например
отношенията „майка – син“ в един живот могат да се пресъздадат в отношения „брат – сестра“
в друг, но духовете или душите са същите. Преживяването на регресия, в
която се разпознават предишни взаимоотношения, изяснява много неща.
Подсъзнателното разпознаване на някой, с когото сме били свързани в
предишен живот, понякога се изразява във внезапното привличане или отблъскване
и в повтарянето на предишно поведение, програмирано от миналото съществувание.
Това поведение може да изглежда извън контекста или да не отговаря на
обстоятелствата в настоящия живот. Такова нещо най-често се случва в семействата
или при двойките, където взаимоотношенията са по-тесни и спойката много
по-силна. Но разпознаване от минал живот и поведение по стар модел може да се
открие и при отношения от друг тип: шеф – служител, преподавател – студент, между
съседи и дори на равнището на световни лидери, хванали се гуша за гуша.“
Брайън Уейс, Лечители през
времето. Изд. „Слово“, В.Т., 1993