* Представяме изключителната книга за живота след смъртта от Саду Сундар
Синг (Sadhu Sundar Singh, Садху Сундар Сингх, 1889–1929), която излиза през 1926 г. в Лондон, под
заглавието Visions of the Spiritual World. Всеки, които се интересува от тази тема, е препоръчително да прочете и
промисли тази книга. Текстът по-долу е взет от българското издание от 1991 г.
Д-р Деян Пенчев
ВИДЕНИЯТА НА САДУ СУНДАР СИНГ
От 1922 г. в Швеция започват да излизат книгите на този прочут проповедник.
Близо половин век преди д-р Реймънд Муди да напише своя бестселър „Живот след
живота“, Синг изважда на бял свят виденията си. В някои
места те приличат така дословно на описанията на завърналите се от клинична
смърт пациенти на д-р Муди, че става излишно да говорим за случайност. Синг
обаче споява своите описания на скрития от очите ни свят с извисената духовност
на човешко същество, което няма вкус към дребнавото битие. Той подтиква
мисленето към по- високи траектории и от техния птичи поглед нещата от живота
изглеждат доста по-различни. Днес думите на скромния Саду Синг са не по-малко
нужни от хляба, от който впрочем тежкото ни време започва да ни отучва.
Духовността обаче е дадена на човека, за да го съпровожда е земния му живот. А
може би и след него в другия, за който така подробно и добронамерено ни
осведомява Саду Синг.
Встъпително слово от Мхарийския епископ за Саду Сундар Синг
Аз считам за твърде голяма чест и привилегия, че изпълнявам молбата на
приятеля на Саду Сундар Синг, като пиша кратко предисловие за неговата книга
върху „Виденията“. Надявам се и вярвам, че тя ще помогне на много търсещи Бога
души.
Всеки разговор със Саду остава в нашите сърца. Някои, които четат книгата,
ще запитат в какво е същността на тия духовни опитности? Каква роля е играело в
това подсъзнанието? Обективна ли е действителността във виденията?
Аз нямам философските познания, които биха ме направили способен да дам
отговор на тези въпроси. Апостол Павел се е задоволявал да оставя без
достатъчно обяснение своите най-дълбоки духовни изживявания: „Дали в тяло или
без тяло — аз не знам, Бог знае.“ Най-простото разбиране ми изглежда да е
най-правилното. Аз прочетох книгата в ръкопис в един неделен следобед през това
лято.
Почувствах, че булото, което обикновено прикрива действителния свят, за
няколко мига се вдигна и ми бе дадено чрез помощта на верния Христов служител да
видя нещата такива, каквито са. Аз не знам, но съм склонен да мисля, че моят
приятел Саду би приел с удоволствие това съвсем просто обяснение на неговите
видения. И след като продължавах да разсъждавам върху книгата, моят дух се
спря, в съзнанието ми изплува известен откъс от Светото писание, който
напомняше за един опит от същия вид.
За идването на Царството Божие ние имаме свидетелството на нашия Господ за
това, че вече е дошло по един съвсем особен начин. „Тук стоят някои, които не
ще видят смърт, докле не видят Царството Божие дошло в сила“ (Марк 9:1). Както
в Евангелието на Марка, така и на Матея, тия думи са тясно свързани. Затова и
аз не мога да се съмнявам, че евангелистите са искали да изтълкуват паметното
събитие като идване на Царството Божие в сила в живота на тримата избрани
ученици. Единият от тях е бил апостол Петър, от когото е приел свидетелството
евангелист Марко. Това, което са видели, е станало така: булото покривало
невидимия свят, било вдигнато, тъй че за очите на тримата свети апостоли Той
станал видим и през булото на плътта сияела небесната слава на действителния
Иисус.
Не би било невъзможно и днес тоя начин на опитност да е даден понякога на
Божии служители! Лично аз вярвам, че опитността на Саду, за която се разправя в
тия видения, е от същия вид, че и пред него, както и пред светите апостоли на
планината, е било вдигнато булото, закриващо действителността на духовния свят.
И Саду е видял нашият Господ, какъвто е в действителност сега, в духовния свят.
Известията за такава опитност трябва да бъдат възприемани със
страхопочитание. Но е необходимо също и да бъдат проверявани по отношение на
Божието откровение в Христа Иисуса. Аз постъпих така, че виденията да са в
съгласие с Божието откровение. И затова ги приемам с благодарност като ново
доказателство, че и днес Бог продължава да говори със Своя народ. Аз моля Бога,
щото тая книжка да може да отвори очите на мнозина за действителността на
духовния свят, който е навсякъде около нас, по-плътно до пас, отколкото е
диханието ни, и по-близо, отколкото са ръцете и нозете ни. [H. B. Lahore, 6 august 1926, Simla.]
Предисловие на Архиепископ Зюдерблон към шведското издание
С удоволствие отговарям и аз на желанието и поканата да препоръчам с
няколко думи новата книга на Саду Сундар Синг. Тия видения са характерни за
Саду. Той е бил досега въздържан и не е желаел да разказва за тях. Само поради
много молби на приятелите му се е решил да открие духовното си преживяване,
което го е свързало с мнозина святи мъже и жени във виденията, споменати в
Откровението и Писанието.
Виденията на самия Сундар Синг не са нещо особено — той толкова е свикнал с
тях, че му изглеждат като нещо естествено. Затова не е никакво затруднение за
него и в присъствие на хора да има видения. За него едно събитие не ще бъде
невярно, поради това, че с него са свързани виденията. В Сундаровия мир се
съчетават все редки по рода си неща. Той не е лекомислен. Той има едно
неоспоримо съждение, но виденията са естествен образ за познание на небесните
неща. Говори е духовете не както спиритистите с масичката. И ако искаме да
разкритикуваме Сундар Синг, трябва да обърнем внимание, че действителността и
виденията му преминават едно в друго. Благодарение на неговото здраво
евангелско смирение и вярност спрямо откровението, той не е воден от заблуда в
упованието си на вътрешната светлина, придобита от видението. Естествено е
духовното отсъствие на Сундар Синг и неговото общение с духовния свят да си
представим като екстаз, и аз го направих. Но екстазът му по никакъв начин не
бива да се разбира като бълнуване.
Тази малка книжка показва, че виденията му едва ли имат характер на екстаз,
а по-скоро на определени по форма неща. Видения нямат за цел чувството, а
мисленето. Те предлагат предупреждения и поука. Фантазията е ограничена в служба
на определено съзерцание.
Виденията на Саду са чудновато трезви. Чрез тях личи чистото отношение на
Саду към Бога.
Предговор
В тази книга се опитах да опиша виденията, които Бог ми подари. Ако
зависеше само от мен, не бих ги разказал. Но приятели, чиито мнения високо
ценя, настояваха да го сторя, та поученията да бъдат открити и за други като
духовно помагало. Според желанието на приятелите ми тази книга сега се предава
на всеобщо разгласяване.
Преди четиринадесет години, като се молех в Котгар, очите ми се отвориха за
небесно видение. Видях всичко тъй живо, че се помислих за умрял и душата си
преминала в небето. Но и след тия години същите видения винаги обогатяваха
живота ми. Нарочно (по своя воля и желание) не мога да ги предизвикам.
Обикновено, когато се моля или размишлявам, понякога по осем или девет пъти в
месеца, моите духовни очи се отварят, за да гледам вътре в небето. И за един
или два часа се разхождам с Иисуса Христа в славата на небесните сфери и водя
беседи с ангели и духове. Техните отговори на моите въпроси съставляваха много
от материала, който беше разкрит вече в книгите ми. Някои биха помислили, че
тия видения са само вид спиритизъм. Но аз поддържам, че тук има съществена
разлика. Спиритизмът представлява съобщения и знакове от духове на тъмнината. И
те са обикновено тъй откъслечни и неразбрани, ако не и действително измамливи.
Те по-скоро отклоняват своите привърженици от истината, отколкото да ги доведат
до нея. В моите видения аз виждам ясно всичките подробности от духовния свят.
От ангели и светни получих познания за невидимия свят, не колебливи, не
откъслечни и уклончиви, а ясни и разбрани отговори върху много проблеми, които
ме обезпокояваха.
В тази книга се говори често за духове, светни и ангели. Различието, което
искам да правя, е следното: духове има добри и лоши, които след смъртта
пребъдват в едно средно положение между небето и ада. Светни са ония, които
чрез този стадий са встъпили в по-висша сфера в духовния свят и на които е разпоредена
особена служба. Ангели са ония прославени същества, на които е възложено
всякакъв вид по-висши служби. Между тях се намират много светни от други
светове също тъй, както и от нашия, тукашния свят. [Sundar Singh, july 1926, Subathu, непълен.]
* * *
ЖИВОТ И СМЪРТ
Живот
Има само един източник на живота — един безкраен и всемогъщ живот, чиято
творческа сила оживява живите неща. Всичките творения живеят и ще останат в
него завинаги. Човекът е сътворен по подобие и образ Божий, за да може да бъде
щастлив в Неговото присъствие.
Смърт
Този живот може да се измени, но никога не може да бъде разрушен, макар че
преминаването от един вид в друг е наречено смърт. Смъртта никога не прекъсва
живота окончателно: или добавя нещо към него, или му отнема нещо. Тя води
живота от един вид на съществувание в друг. Ако животът изчезва от нашите
погледи, то с това не престава да съществува, а се превръща в друга форма и
друго състояние.
Човек никога не може да бъде унищожен. Нищо в целия всемир не е било някога
унищожено, нито пък ще бъде някога разрушено, тъй като Творецът никога не е
сътворил нещо, за да бъде то унищожено. Ако би желал да го разруши, Той не би
го създал. Е, щом като нищо в творението не може да бъде разрушено, как тогава
би могло човекът да бъде унищожен, след като е венецът на творението и образ и
подобие на своя Творец? Може ли Бог сам да унищожи Собствения Свой образ, или
може ли това да направи друга някоя твар? Никога. Но ако човек не се унищожава
при смъртта, тогава се появява въпросът: къде и в какво състояние се намира той
след нея?
Ще се опитам да отговоря според моята собствена опитност от виденията.
Разбира се, че не ми е възможно да опиша всичко, което съм гледал в духовния
свят, тъй като говорът и образите са напълно недостъпни, за да изразят оная
духовна действителност.
КАКВО СТАВА ПРИ
СМЪРТТА
Когато един ден се молех сам, се намерих внезапно обкръжен от голяма група
духовни същества, или както бих могъл да кажа: щом като ми се отвориха
духовните очи, аз забелязах, че съм коленичил посред мощна армия от светни и
ангели. Отначало бях смутен, като видях блестящия им външен вид и ги сравних с
моя. Но тутакси се успокоих от тяхното истинско съчувствие, пълна любов и
приветливост. Бях вече изпитал в своя живот мира от Божието присъствие, но общението
с тия светни ми подари нова чудесна радост. Когато беседвахме помежду си,
получих от тях отговор на моите въпроси.
Първият засегна преминаването на душата в смъртта и нейното състояние след
нея.
Ние знаем какво става с нас от детството чак до старостта, но не знаем
какво се случва след смъртта и какво има отвъд вратата. Точно обяснение можем
да получим само от ония, които са преминали в духовния свят. Отговори ми един
от светиите: Смъртта се уподобява на съня. При преминаването отвъд няма болки,
освен в случай на някои болести и особени духовни предварителни условия. Както
един омаломощен човек е нападнат от дълбок сън, така идва и смъртният съм върху
човеците. При мнозина смъртта пристига тъй внезапно, че те твърде мъчно могат
да си уяснят как са напуснали материалния свят и са влезли в духовния. Объркани
от новите и красиви неща, които виждат около себе си, те мислят, че посещават
някои околности или град от физическия свят, който никога не са виждали
отпреди. Едва когато по-точно изучат и разберат, че духовното им тяло е
различно от материалното, тогава чак те познават, че действително са били
пренесени от материалното в духовното. Друг един от светиите, който
присъстваше, даде на моя въпрос следния по-нататъшен отговор: обикновено в
момента на смъртта тялото изгубва постепенно способността да усеща. То няма
никакви болки, единствено го обхваща сънливост. Понякога изведнъж при голяма
слабост или при някакво събитие духът изчезва, докато тялото е в безсъзнание. В
тоя случай духът е на такива, които са живели, без да са мислили за
преминаването в духовния свят и без да се подготвят за внезапното преминаване.
И така остават те за едно доста дълго време в по-долните и тъмни стъпала на
средното положение. Духовете от по-долните сфери често обезпокояват хората в света.
Но те могат да причиняват зло само на онези, които доброволно разкриват сърцата
си, за да ги приемат. Тия зли духове в съюз с други зли духове в света биха
причинили чудовищни вреди, ако Бог не бе поставил навсякъде безбройни ангели за
защита на своя народ и своите творения. Злите духове могат да вредят само на
подобните им и могат да го правят само в ограничена мярка. Все пак те безпокоят
и праведните, но не без Божие разрешение. Бог понякога дава на сатаната и на
неговите ангели позволение да изпитват Неговите люде и да ги преследват, за да
излизат от изпитанията по- силни и по-добри. Все пак от едно такова изкупление
за вярващите произлиза по-скоро печалба, отколкото загуба. Друг един светия,
който стоеше до нас, каза: Мнозина, които не са посветили своя живот на Бога,
изглежда да останат без съзнание, когато дойде смъртта. Фактически обаче такива
са лишени от говор и са парализирани от страх, защото са обременени от ужасни
дяволски видения. Напротив: умирането на един вярващ е противоположно на това.
Често праведният е извънредно щастлив, тъй като той вижда ангели и светия,
духове, които го поздравяват. Тогава и неговите близки, които са умрели преди
него, са застанали до смъртното му легло, за да въведат и неговата душа в
духовния свят. И когато влезе в света на духовете, той веднага се чувства като
у дома си. След това друг светия каза: Задачата на ангелите е да придружават
душите на човеците вън от този свят. Обикновено Сам Христос се открива в Своята
слава на всеки един в духовния свят и то според степента на духовното развитие,
до което е достигнала една душа. Но понякога Самият Той идва до леглото на
някой умиращ и казва: „Добре дошъл!“ на Своя служител. Пълен с любов изсушава
неговите сълзи и го завежда в рая. Както едно дете се ражда в света и намира за
своите нужди всичко потребно, така и душата, когато влезе в духовния свят,
намира задоволени всичките си нужди.
СВЕТЪТ НА ДУХОВЕТЕ
През време на разговора светиите веднъж ми казаха: След смъртта душата на
всяко човешко същество ще премине в царството на духовете. Там ще намери жилище
според стъпалото на своята духовна зрелост при такива духове, подобни на
неговата природа и неговото съществувание — било в мрака или в светлината на
славата. На мене е потвърдено, че никой не е дошъл с физическото си тяло в
света на духовете, освен Христос и някои светни.
След този разговор светиите ме разведоха и ми посочиха чудно хубави неща и
места.
Аз видях как от всички страни хиляди души пристигаха в света на духовете;
всички, придружавани от ангели. Душите на добрите имаха при себе си само ангели
или добри духове, които ги бяха придружили дотук от смъртното им легло. Зли
духове не биваше да се приближават до тях, обаче те стояха далеч отстрани и
наблюдаваха. Аз видях също, че никакви добри духове нямаше при душите на
действително лошите, те бяха заобиколени от зли духове, които ги съпровождаха
още от смъртното им легло. Тия зли духове водеха душите към мрака. Душите,
докато още са били в плът, постоянно са позволявали на злите духове да им
влияят и са се оставили да ги подвеждат доброволно към всякакъв вид злини.
Докато добрите ангели по никакъв начин не пречат на свободната воля на една
душа.
ЧАДА НА СВЕТЛИНАТА
Когато човешките души стигнат в света на духовете, веднага се отделят
добрите от злите. В този свят всички живеят заедно, но в духовния свят не. Аз
често съм виждал как духовете на добрите — чадата на светлината — след своето
идване се потапят в кристално бистър океан и намират чудно, силно и добротворно
освежаване. Очистени и ободрени, те навлизат в света на славата и на
светлината, гдето винаги ще останат в присъствието на своя Господ и в
обществото на безброй светни и ангели.
ЧАДА НА ТЪМНИНАТА
Съвсем различно е с душите на ония, чиито живот е бил зъл. Измъчвани от
светлината, разкриваща всичко с Божествените слова, те се замислят над живота
си и търсят места да скрият нечистото и опетненото си от грехове съществувание.
От най-дълбоките и най-тъмните места от света на духовете се изкачва един черен
и зловонен пушек. В своето старание да се махнат от светлината чадата на мрака
се сгромолясват надолу и оттам постоянно се чуват горчиви степания на разкаяние
и страх.
СМЪРТТА НА ЕДНО ДЕТЕ
Едно дете умря от възпаление на дробовете и група от ангели дойде, за да
отнесе душата му в света на духовете. Бих желал неговата майка да види чудната
гледка, тогава вместо да плаче тя би пяла от радост. Нали ангелите се грижат за
малките с любов и едно старание, каквото никоя майка не би могла някога да
покаже. Аз чух ангел да казва на другия: „Виж как майката на това дете плаче
поради късото време на раздяла. След малко години, тя ще бъде пак щастлива
заедно със своето дете.“ Тогава ангелите занесоха душата му в пълната със
светлина част на небето, която е била определена за децата, докато станат
ангели. След време умря и майката на детето, и то дойде с други ангели, за да я
посрещне. Когато то й каза: „Майко, не ме ли познаваш, аз съм твоят син
Теодор?“, сърцето й преля от радост. Това беше покъртителна гледка. След това
те тръгнаха заедно — синът показваше и обясняваше всички неща около тях и за
времето, през което тя ще трябва да престои в средното състояние, той остана
при нея. И когато свърши потребното време за обучението на оня свят, той я взе
при себе си в по-висша сфера, гдето живееше сам.
Там имаше чудно хубави пейзажи и безброй човешки души, които бяха понесли в
света страдания за Христа и в края са били издигнати тук. Всичко наоколо беше
единствено по рода си и извънредно красиво: планини, извори, равнини и в
градините изобилие на сладки плодове и красиви цветя от всякакъв вид. Всичко,
каквото сърцето би пожелало, беше там. Тогава момчето каза на своята майка: „В
света, долу, нашите мили скърбят по нас, но кажи ми, дали това тук е смърт или
е действителният живот, за който всяко сърце копнее. Майката каза: „Сине мой,
това е истинският живот. Ако знаех в света цялата истина за небето, то никога
не бих скърбяла за твоята смърт.“ Колко жалко е обаче, че хората в света са
толкова слепи.
СМЪРТТА НА ЕДИН
ФИЛОСОФ
Душата на един немски философ дойде тук от далеч и видя несравнимата слава
на духовния свят и безграничното блаженство на неговите обитатели. Той беше
възхитен, но упоритият рационализъм му затваряше пътя, тъй че не беше в
състояние да влезе в него и да вземе участие в радостите му. Вместо да приеме духовния
свят реално, той разсъждаваше в себе си така: „Не съществува никакво съмнение,
че аз виждам всичко това, но какво доказателство имам, че е обективна реалност
и не е измама? Аз искам с доводи от логиката, философията и природознанието да
проверя всичко отначало докрай и едва тогава ще бъда убеден, че те съществуват
и не са плод на. въображението ми.“ Ангелите му отговориха: „Разсъжденията ти
са преобърнали наопаки цялото ти съществувание, защото на нас са нужни не
телесни очи, а духовни, за да видим другия свят. Необходимо ни е и духовно
разбиране, за да схванем неговата действителност. Това не е упражнение по
логика и философия. Твоята наука, която борави с материални факти, ти си
оставил заедно с тялото на земята. Тук може да ти помогне само оная духовна
мъдрост, която произлиза от страха Божии и от любовта към Него. Като допълнение
ангел каза ма един дух: „Колко е тъжно, че човеците забравят най-ценното слово
на нашия Господ. „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в
царството небесно.“ (Мат. 18:3) Аз запитах ангела за края на този човек и той
отговори: „Ако животът му беше изцяло лош, щеше да дойде веднага при духовете
на тъмнината, но той не е бил безнравствен човек. Затова дълго ще остане в
дрезгавината на долните области и на междуцарствието, ще се разхожда сляп
натам-насам и ще продължава да се вдълбочава във философския си ум, докато се
измори от своето безумие и почувства разкаяние. Тогава ще бъде готов да приеме
нужните поучения от определените ангели и ще бъде способен да влезе в пълната
Божия светлина в по-висшите сфери.“
В определен смисъл цялата безкрайна вселена, доколкото е изпълнена от
Божественото присъствие като Дух, е един духовен свят. В друг смисъл и този
свят е духовен, защото неговите обитатели са духове, облечени с човешки тела.
Но има още един свят на духовете, който е действително място за пребиваване на
душите, след като са напуснали тялото при смъртта. То е средно положение между
славата и светлината на най-висшето небе, и тъмнината, и мрака на най-долния
ад. В това положение се намират безбройните стъпала на съществувание. Душата
остава върху някое стъпало, за което е добре подготвена според своя напредък в
света. Тук ангели поучават известно време, което може да бъде дълго или късо,
докато душата се разкае, за да се сдружи с духове еднакви по природа и
съществувание — добри духове с чиста светлина или зли духове в най-дълбокия
мрак.
ПРЕДИ И СЛЕД СМЪРТТА.
НЕВИДИМА ПОМОЩ
Нашите сродници и мили, понякога и светиите, често идват от невидимия свят,
за да ни помагат и подкрепят. Ангелите постоянно го вършат. Не им е позволено
да ни се откриват, освен в малко случаи, и то при особена нужда. По пътища,
непознати нам, те ни внушават святи мисли, наклоняват сърцето ни към Бога и към
добър живот. И Божият Дух, който обитава в нас, води делата на усъвършенстването
на нашия духовен живот, което те не биха могли да завършат докрай. Мирен ангел
е верен ръководител и пазител на нашите души и тела.
КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ?
Величината на един човек не зависи от познанията и от неговата служба и
едва ли някой само чрез тия качества би могъл да остане голям. Един човек е
дотолкова голям, до- колкото може да бъде полезен на другите и стойността на
живота му зависи от служението му за тях. Един човек е дотолкова голям, доколкото
може да служи на останалите с любов. Нали и Господ казва: „Който иска между вас
да бъде големец, нека ви бъде слуга“ (Марк. 10:44) Радостта на живеещите в
небето е да служат един другиму с любов.
ПОПРАВЯНЕ НА
ЗАБЛУДИТЕ
Когато човеците сериозно желаят да водят благо- угоден живот, тогава те започнат
още от тоя свят да си дават сметка за възгледите си и за изправянето на своя
живот. Все пак не само Божият Дух им въздейства. В тайната стаичка на своето
сърце те намират помощ чрез общението със светиите, които се намират невидими
за тях наоколо, за да ги подкрепят към доброто. Но тъй като както мнозина
християни верующи, така и нехристияни — търсачи на истината, умират, докато още
имат фалшиви и несъвършени възгледи за истината, техните разбирания се поправят
в света на духовете. Понеже нито в тоя, вито в бъдещия свят Бог или някой от
Неговите служители не принуждават човека да вярва в нещо против своята воля.
ОТКРИВАНЕТО НА ХРИСТА
В едно откровение аз видях да пристига духът на идолослужителя в света ;на
духовете и веднага започна да търси своя Бог. Тогава светиите му казаха: „Тук
няма никакъв друг бог, освен единият истински Бог и Христос, който е Неговото
откровение.“ Човекът се изненада, но тъй като беше чистосърдечен търсач на
истината, добави откровено, че се е намирал в заблуда. Той ревностно искаше да
поправи своя възглед и запита дали би могъл да види Христа. Скоро Христос му се
разкри в слаба светлина, а също и на други, които малко преди това бяха
пристигнали в света на духовете, понеже върху това стъпало не биха могли да
понесат едно пълно разкритие на Неговата слава. Нали тя е толкова бляскава, че
дори и самите ангели мъчно могат да гледат, и закриват лицата си със своите
крила (Ис. 6:2). Когато Исус се разкрива на някои души, тогава Той се
съобразява със стъпалото на тяхното духовно развитие. И така Той се явява в
по-слабата или в по-пълната светлина на своята слава, за да може душата да
понесе Неговия поглед. Щом като тия духове видяха Христа в слаба, но
привлекателна светлина, те бяха препълнени с радост и мир, които не могат да
бъдат описани. Окъпани в лъчите на Неговата животворна светлина и във вълните
на Неговата любов, избликваща постоянно от Него и изявяваща се над тях, те бяха
измити от всички свои заблуди. И тогава с цялото си сърце те се съгласиха с
Него — самата Истина, като се поклониха и Му поднесоха благодарност.
РАБОТНИК И СКЕПТИК
Веднъж във видение аз съзрях да пристига в света на духовете един работник.
Той беше в голямо смущение, защото през целия си живот не е имал никакви други
мисли, освен да печели всекидневния си хляб. Имал е винаги много работа, за да
не мисли за Бог и за духовни неща. Заедно с него беше умрял и един скептик,
който е бил много твърдоглав в своите разбирания и двамата е трябвало да
пребивават дълбоко в едно тъмно място. Там в своята тежка неволя те са
започнали да викат за помощ. Светни и ангели, пълни с любов, им се притекоха на
помощ и ги запознаха как те биха могли да станат членове на Царството, на
славата и светлината.
За опърничавостта на човешкото греховно съществувание ние можем да получим
представа от следния пример: когато клевета се върти около някого, греховният
човек веднага ще я приеме за вярна, макар тя да е лъжа. Но когато чуе, че еди
кой си е благочестив човек, че е извършил това и това за слава Божия и доброто
на своя ближен, тогава такъв човек, без да се колебае, казва: „Всичко е при-
сторено — зад него стои някакъв личен повод!“ Ако бихме запитали такъв човек
защо първият случай е бил верен за него, а последният фалшив и какви
доказателства би могъл да даде, той не би могъл да отговори разумно. Можем да
заключим, че този, чието чувство е опетнено от лукавия, вярва в зли донесения,
защото те подхождат на лошото му живеене и съществувание.
Напротив, държанието на един добър човек е по природа съвсем друго. Той е
наклонен да се съмнява в истинността на клеветата и вярва в доброто. Всичко
това произтича от доброто в неговото същество.
Който още в този свят реди своя живот в противоречие с Божията воля, не ще
има мир в сърцето си нито тук, нито в бъдещия свят и при встъпването в света на
духовете ще бъде смутен и изплашен. Който обаче в тоя свят живее според Божията
воля, когато премине в другия свят, ще има мир и ще бъде изпълнен с неизказана
радост, понеже там е неговото вечно отечество и царството на неговия Отец
Небесен.
СЪД НА ГРЕШНИЦИТЕ
Мнозина мислят, че като съгрешават тайно, никой никога не би узнал. Обаче
съвсем е невъзможно да остане скрит завинаги някой грях. Когато и да е, той
сигурно ще се разкрие и грешникът ще получи наказанието, което е заслужил. Също
тъй и благочестието и истината не могат да останат скрити — накрая те трябва да
победят, ако и временно да не са били признати. Следващите примери ще хвърлят
светлина върху положението на грешника.
ТАЙНИ ГРЕХОВЕ
Във видение ми беше разказано следното: един човек скришом в своята стая
извърши грешно дело и мислеше, че грехът му е таен. Един от светиите каза, че
много би желал духовните очи на тоя човек да бъдат отворени, Тогава той никога не
би се опитал да извърши грях, тъй като в оная стая присъстваха ангели и светни,
а също и духовете на неговите мили, дошли да му помогнат. Всички бяха смутени
от неговото скандално поведение и единият от тях каза: „Ние бяхме дошли да му
помогнем, а сега ще трябва ние да свидетелстваме против него в часа на неговия
съд. Той не можеше да ни вижда, но ние видяхме как той се предаде на греха.
Дано, прочее, се разкае, и така да бъде запазен от бъдещото наказание.“
Пропуснати или изгубени случаи
Веднъж в света на духовете видях дух, който от угризение на съвестта високо
крещеше, тичайки насам-натам като някой изгубил ума си човек. Един ангел каза:
„В света тоя човек често е имал случай да се разкае за своя грях и да се обърне
към Бога, но колкото пъти съвестта му започва да го безпокои, той търсеше да
задуши угризенията й в пиене. Той се разори, .най-после се самоуби. И сега е
като побесняло куче и се гърчи при мисълта за пропуснатите случаи да се покае
през земния живот. Ние сме готови да му помогнем, но неговата собствена
покварена природа му пречи да се разкае, тъй като грехът е вкоравил сърцето му.
В света той е пиел, за да накара да замлъкне гласа на съвестта си, но тук няма
никаква възможност да прикрие нещо. Сега неговата душа е тъй гола, че самият
той и всичките обитатели на духовния свят искат да видят греховния му живот. За
него няма никакъв друг изход, освен да се скрие с други зли духове в мрака и
така до известна степен да се измъкне от мъчението, което светлината му
подготвя.
Как бе позволено на един грешник да отиде на небето
Веднъж в мое присъствие в царството на духовете дойде човек, водил лош
живот. Когато ангелите и светиите искаха да му помогнат, той веднага започна да
ги проклина, да ги подиграва и каза: „Бог е напълно несправедлив. Той е приготвил
небето за такива ласкателни робски души, каквито сте вие, а останалия човешки
род Той хвърля в ада. И въпреки това вие Го наричате Любов!“ Ангелите отговориха:
„Разбира се, че Бог е Любов. Той е създал човеците, за да живеят винаги в
блажено общение с Него. Но те в своята упоритост са се отдръпнали от Него и
сами. са подготвили ада. Бог никога не е сътворил никъде ад.“ В същия миг се
дочу отгоре гласът на един от архангелите: „Бог позволява тоя грешник да бъде
доведен в небето!“ Човекът бързо закрачи напред, придружен от двама ангели, но
като стигнаха до вратата на небето и видя онова искрящото от светлина място и
неговите прославени обитатели, му прилоша. „Погледни, му казаха ангелите, само
колко хубав е тоя свят. Иди по-нататък и виж нашия скъп Господ, който седи там
на Своя трон!“ Той погледна през вратата, но когато Слънцето на правдата
разбули нечистотата на неговия гнусен от греховете живот, отскочи назад, силно
отвратен от самия себе си и избяга презглава, за да се търколи в бездънната
дълбочина. Тогава Господа каза: „Ето, чада мои, никому не се .пречи да дойде
тук! Никой не е забранил и на този човек и никой не е приканван да си отиде!
Неговият собствен нечист живот го принуди да избяга от това свято място, защото
ако някой не се роди свише, не може да види Царството Божие!“
Духът на един убиец
Човек, който преди няколко години беше убил християнски проповедник, беше
ухапан в джунглите от змия и умря. Когато дойде в отвъдния свят, той видя около
себе си добри и зли духове.
И им каза: „Не е нужно да изповядвам своите грехове, тъй като те са открити
пред всички очи тук. В света аз можех да ги укривам, но тук не мога. И бих
искал като тебе да живея на небето, но ето че не мога да понасям дори
най-слабата светлина на себеразкритието в света на духовете. Най-голямата
пречка за мене се състои в това, че чрез моя грях съвестта ми е тъй закоравяла,
та моето същество не може да се обърне към Бога за покаянието. Аз вярвам, че в
мене вече няма никаква сила за него. Тъй че, остава да бъда вечно погребан в
тъмнината. Ах, моето положение е окаяно. Докато говореше това, обхванат от
страх, той падна надолу, там в мрака. Тогава един от ангелите каза: „Ето тук
съвсем не е нужно да се произнесе съдебно решение. Животът му е вина. Не е
потребно да го доказвам или да довеждам свидетели против него. Наказанието на
всеки грешник започва в сърцето му, докато още живее в света. Бог тук така е
благоволил, че овци и кози, т. е. праведници и грешници, сами по себе си да се
разделят, според своето духовно състояние. Бог е сътворил човека, за да живее в
светлина, където духовното му здраве и радост да траят вечно. Затова и никой
човек не може да бъде щастлив в тъмнината .на ада. Но също тъй малко може да се
чувства той добре в светлината вследствие на своя развратен от греха живот.
Затова един грешник .на където и да иска да се обърне, винаги ще се намери в
ада. По съвсем противоположен начин е устроено положението на праведника,
освободен от греха, — той навсякъде е в небето.
Духът на лъжеца
Един човек в света дотолкова бе предаден на лъжата, че тя му беше станала
втора природа. Когато той умря и дойде в света на духовете, се опита както
обикновено да лъже. Обаче беше много засрамен, тъй като още преди да можеше да
проговори, неговите мисли бяха разчетени от всички там. Никой там не може да
бъде лъжец, тъй като никакви мисли не могат да останат скрити. Когато душата
напуща тялото, тя носи в себе си запечатани всичките свои грехове. И когато тя
стои в цялата си голота в светлината на небето, всички могат да ги видят.
Този човек редовно се опитвал да обръща правдата в неправда и неправдата в
правда. Но след своята телесна смърт той забеляза, че там въобще не е имало
никаква възможност да се обърне истината в лъжа. Който лъже, мами себе си. Така
тоя човек чрез лъжи беше умъртвил своята възприемчивост спрямо истината, която
някога бе притежавал. Аз наблюдавах как той, вплетен в своята собствена измама,
неизбежно извръщаше лицето си от правдата, от светлината и бързаше надолу далеч
в мрака, където никой не би могъл да види неговата любов към лъжата извън ония
нему подобни духове.
Духът на прелюбодееца
Аз видях един прелюбодеец, който пристигна в света на духовете. Неговият
език висеше вън от устата му, като че ли чезнеше от жажда. Неговите ноздри бяха
широко разтворени и той удряше с ръце около себе си, като че ли гореше в него
огън. Неговият изглед беше толкова грозен и предизвикващ отвращение, че
отстъпих уплашен от вида му. Луксът и чувствените възбуди, той беше оставил зад
себе си в света, сега бягаше като побесняло диво куче наоколо и крещеше
проклятия върху тоя живот. Но няма друга смърт, която би могла да сложи край
.на тоя човек. „Тук духът не може да умре, иначе бих се убил още веднъж, понеже в света се застрелях,
за да отбягна страданието. Но страданието е далеч по-голямо от това в света.
Какво да сторя?“ С тия думи той се завтече към мрака, където имаше много
подобни нему духове; и изчезна.
Един от светиите каза: „Не само едно злодеяние е грях, но и злата мисъл и
злият поглед са грях. Извратената любов със собствената жена е също грях. Мъжът
и жената са свързани един с друг не за чувствено използване, но за взаимна
помощ и поддръжка и заедно с чадата си да водят своя живот в служба на
човечеството и слава Божия. Който се отклонява от тая цел на живота, той е виновен
в греха на прелюбодеянието.
Духът на разбойника
Един разбойник умрял и дойде в света на духовете. Преди всичко той не се
заинтересува от своето положение или на духовете около него, но по свой навик,
се зае да посегне на съкровищата, които беше видял. Но съвсем се уплаши, като
забеляза, че в света на духовете, като че ли всички говореха и го обвиняваха за
постъпката му. В света неговата страст е била толкова безмерна, че и за
най-дребните неща убивал или наранявал-в своя гняв. Сега се обърна към духовете,
които искаха да го поучават, сякаш щеше да ги разкъса на парчета. Един от
ангелите каза: „Ако духовете на човеци от тоя вид не бяха задържани в мрака на
най-дълбоката преизподня, то те навсякъде биха донесли греха да причиняват
неизлечими страдания. Съвестта на тоя човек е толкова убита, че дори и сега в
света на духовете не може да узнае как чрез своите грабежи и убийства е
пропилял собственото си добро и способността да различава нещата в своя живот.
Едни убивал, други пребивал, но всъщност е убивал сам себе си. Само Бог знае
дали тоя човек и такива като него ще останат на мъки само за години или
завинаги.“
След това ангелите го взеха и го тласнаха надолу в мрака, от който не
биваше вече да излиза. Състоянието на злодеите в онова място е толкова ужасно и
техните (мъчения са тъй неизразимо силни, че който ги види, трепери пред техния
вид. Ние може само да кажем, че където и да е душата на един грешник, навсякъде
и винаги я гнети мъка, което не спира нито миг. Един вид огън без светлина гори
и мъчи постоянно тия души, но те не биват унищожавани от него, нито пък огънят
угасва. Един дух, който наблюдаваше какво става тук, каза: „Кой знае дали това
не е все пак очистителен огън.“ В тъмната част, която се нарича ад, има много
степени и стъпала и особено място, където един дух трябва да претърпи своето
страдание и което зависи от тежината и вида на неговия грях. Факт е, че Бог е
сътворил всички човеци по Свой собствен образ и подобие, който е образ на
невидимия Бог (Бит. 1:26). Но чрез съприкосновение с греха те са обезобразили
тоя образ и са го направили грозен. Те имат и духовно тяло, но и то е
отвратително и ужасно. И ако не бъдат обновени чрез истинско покаяние и Божия
милост, тогава ще трябва вечно да претърпяват мъките в него.
ЖИВОТЪТ НА ПРАВЕДНИТЕ
И ТЕХНИЯТ СЛАВЕН КРАЙ
Небето или Царството Божие започва още през живота на всички истинно
вярващи още в тоя свят. Тяхното сърце е изпълнено винаги с мир и радост, като
не се обръща внимание на всичките преследвания и скърби, които може би има да
претърпяват, понеже Бог, който е източник на всеки мир и на всеки живот, е в
тях. Смъртта за тях не е смърт, но врата, през която ще преминат завинаги в
своето вечно Отечество. Ние може да кажем, че така те са наистина вече
преродени за вечното царство. Но когато те напуснат тялото, то за тях не е
смъртният им ден, а денят на тяхното раждане в духовния свят: един час на
преливаща радост. Следните примери ни го доказват:
Смъртта на един
праведник
Ангел ми разказа как верен християнин, който от тридесет години е служил на
своя Учител с цялото си сърце, бил на умиране. Няколко минути преди да умре,
Бог му е отворил духовните очи, тъй че, преди да напусне тялото, да може да
разкаже на околните. Той видял как небето се разкрило и група от светни и
ангели идвали да го посрещнат. На вратата стоял и Спасителят с протегнати ръце.
„Какъв щастлив час за мене! — извикал той, — дълго чаках аз да видя моя Господ
и да отида при Него. Приятели, вижте как Неговото лице е цяло просветено от
любов. Вижте ангелския сонм, който е дошъл за мене! Какво великолепно място!
Приятели, аз отивам в истинското си Отечество! Недейте плака за моето
заминаване, но се радвайте!“ Един от тия, които стояха до неговото легло, каза
тихо: „Неговият дух се заблуждава!“ Той обаче го чу и отговори: „Не, аз съм в
пълно съзнание! Бих искал и вие да можете да видите тая чудно хубава гледка.
Съжалявам, че тя е скрита за вашите очи, сбогом! В другия свят пак ще се
видим!“
Как утешаваше той близките си
Щом като неговата душа напусна тялото, ангелите я поеха в своите ръце и
побързаха да се изкачат на небето, но той ги помоли да се забавят за няколко
мига. Погледна към лишеното си от живот тяло и към своите приятели и каза на
ангелите: „Не знаех, че духът, след като е напуснал тялото, ще може пак да го
вижда, също и близките. Иска ми се и моите приятели да можеха да ме видят,
както аз. Тогава те не биха скърбяли за мене, както сега. Той разгледа своето
духовно тяло и го намери чудно, светло и нежно, съвсем различно от грубото,
земно тяло. Опита се да утеши своята жена и деца, които плачеха и целуваха
неговия студен труп. Протегна своите нежни духовни ръце и започна да им
обяснява и с голяма любов да ги отдръпва от трупа, но те не можеха нито да го
видят, нито да го чуят. Когато се опита да махне децата си оттам, стори му се
като че ли ръцете му преминаха през техните тела, сякаш бяха от въздух, но те
не почувстваха нищо. Тогава един от ангелите каза: „Ела, ние искаме да те
заведем в твоето вечно Отечество. Не бъди тъжен поради тях. Сам Господ и ние ще
ги утешаваме. Това е раздяла само за малко време.
Той тръгна към небето, придружен от ангелите. Те го поеха, поздравиха с:
„Добре дошъл!“ Също и много приятели и сродници, които бяха умрели преди него,
дойдоха да го посрещнат и когато ги видя, неговата радост нарасна. До вратите
на небето ангелите и светиите мълком застанаха от двете страни. Влезе през
вратите и Христос дойде. Той падна пред нозете Му, но Господ го повдигна,
прегърна го и му каза: „О, ти верни и благочестивий рабе, влез в радостта на
твоя Господ!“ Човекът изпита неописуемо щастие. Радостни сълзи протекоха от
неговите очи, но Господ в голямата Си любов му ги изтриваше и казваше на
ангелите: „Заведете го в славното жилище, което още отначало е приготвено за
него!“
Този човек още здраво държеше на земните представи. Той помисли, че е
нередно да обърне гръб на Господа при отиването си с ангелите и се колебаеше.
Но когато най- после обърна лице към своето място у дома си, забеляза за свое
учудване, че можеше да вижда Господа, накъдето и Да се обърне, понеже Христос е
на всяко място.
Във всяка част на небето има великолепни градини, които през всяко време
дават сладки и вкусни плодове. Също и благоуханни цветя, които никога не
увяхват. Накъдето и да се погледне, виждат се само картини на безгранично
блаженство. Това е наистина раят, който Бог е приготвил за тия, които Го
обичат. Там няма и сянка на заблуда, грях, ни страдание, а само чист мир и
радост за всички.
Горд свещеник и смирен работник
Един свещеник, който сам се смяташе за твърде учен и благочестив, умрял в
напреднала възраст. Без съмнение, е бил добър човек. Когато ангелите дойдоха,
за да го заведат на .мястото му, определено от Господа, те го донесоха в
междуцарствията и го оставиха там при други добри духове, упълномощени да
подготвят добрите души. В междуцарствието се намира цяла редица от степени и
стъпала към по-високите небеса. Стъпалото, до което е допусната дадена душа,
зависи от действителната доброта на земния й живот. Сега, когато ангелите бяха
донесли духа на свещеника на неговото стъпало и се върнаха да вземат със себе
си друга душа, те я носеха покрай мястото за престой на свещеника към по-горно
място. Когато той видя това, викна високо: „Какво право имате да ме оставите на
половината път от оная славна страна, докато другия занасяте тъй близо? По
святост аз не отстъпвам нито на него, нито на вас!“ Ангелите отговориха: „Тук
не става въпрос за големи и малки, а затова, че всеки човек е доведен до
стъпалото, което е заслужил чрез своята вяра. Ти не си още готов за по-високо
стъпало. Затова трябва да останеш тук известно време и да изучиш някои неща и
тогава, ако Господ заповяда, ние ще те-заведем с голяма радост в по-висша
сфера.“
Свещеникът отговори: „Аз през целия си живот съм поучавал хората как могат
да дойдат на небето. Какво трябва още да уча? Аз съм изучил всичко!“ Ангелите
му отговориха: „Не се наскърбявай, приятелю, ако говорим открито, то е за твое
добро. Ти вярваш, че тук си сам. Но и Господ е тук, макар да не можеш да го
видиш. Гордостта, с която каза: „Аз всичко съм изучил и го зная!“, ти попречи
да отидеш по-нагоре и да видиш всичко не както сега.“ „Смирението е лечебното
средство за гордостта. Упражнявай го и твоето желание ще бъде изпълнено!“ Един
от ангелите каза: „Човекът, когото видя да отнасяме по-нагоре от тебе, не беше
учен или знаменитост. Той беше от твоята собствена църква. Хората едва го
познаваха, понеже беше обикновен работих. Мнозина то познаваха като прилежен и
честен работник. През време на войната, когато помагаше на ранен, го засегна
граната и го уби. Макар че смъртта дойде внезапно, той беше подготвен за нея.
Затова не му е потребно да остане дълго в средното положение, както ти ще трябва
да останеш. Неговото бързо изкачване е резултат от духовния му живот“.
Небесен живот
Тук никой не може да бъде лицемер, тъй като всички могат да виждат живота
на другите, в небето няма завист. Всички се радват да виждат духовния възход и
без егоизъм те винаги се стараят да си услужат един на друг.
На небето няма нито изток, нито запад, нито север, нито юг. Обаче за всяка
отделна душа, също за всеки ангел Христовият трон се явява като граница ма
всички неща.
ЦЕЛ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА СЪТВОРЕНИЕТО
Преди няколко месеца лежах сам в моята стая и силно страдах от един оток ма
окото ми. Болките ми бяха толкова големи, че аз не можех да върша никаква друга
работа. И тъй аз прекарах времето в молитва. Един ден, когато бях се молил едва
няколко мига, духовният свят се откри пред мене и се видях обкръжен от много
ангели. В миг забравих всичките си болки, тъй като цялото мое внимание беше
обърнато към оня свят. Нека сега изброя тук няколко от темите, върху които
разговарях.
Да съзерцавам Бога
Запитах: „Светците и ангелите, които живеят в най-висшата сфера на небето,
гледат ли винаги Божието лице? И как им се явява Той?“ Един от светлите каза:
„Както морето е изпълнено с вода, така цялата вселена е изпълнена с Бога, и
всеки обитател небесен чувства Неговото присъствие около себе си. Когато някой
се потопи под водата, то над него, под него и около морето няма нищо друго
освен вода. По същия начин се чувства Божието присъствие и на небето. И както
във водите на морето има безбройни живи същества, така живеят и Неговите
творения. Но тъй като Той е безкраен, а Неговите чеда не са безкрайни, то те
могат да Го виждат само в лицето на Христа. Така е казал и сам Господ: „Който е
видял Мене, видял е Отца“ (Йоан. 14:9). Ако Иисус би поискал да се ями на
обитателите на тъмните долни сфери в същата светлина, както се появява на
обитателите на по-висшите стъпала, тогава те не биха могли да бъдат в състояние
да го понесат. Затова Той намалява славата на Своето разкриване съответно със
степента на развитието и на способността на всяка отделна душа. Към това друг
един светия добави: „Фактически Божието присъствие може да се чувства и схваща,
но с думи не може да се опише. Както се възприема сладостта на сладкото чрез
вкуса, а не чрез едно така нагледно описание, така всеки един изпитва на небето
радостта от Божието присъствие и в духовния свят знаят, че неговите божествени
опитности са действителни.“
Разстоянието в небето
Запитах: „На какво разстояние са отдалечени едно от друго небесните места и
ако не бива да се отива в някоя друга сфера, за да се живее по-продължително
там, може ли поне да се посещава?“
На това един от светиите каза: „Мястото за живеене за всяка душа е
определено съобразно с духовното й развитие. Но за по-късно време тя може да
излиза, за да посещава и други сфери. Когато жителите от по-високите сфери
слизат в по-низшите, дава им се един вид духовно покривало, та това тяхно
появяване да не смути силно обитателите на по-долните и тъмни сфери. Също така
е, когато някой от по-долните сфери се изкачва в по-горна, тогава получава също
един вид духовно покривало, за да бъде в състояние да понесе светлината и
славата на онова място.
В небето никой не забелязва някакво разстояние, защото щом у някого се
появи желание да отиде някъде, той веднага се намира там. Разстоянията важат
само за материалния свят. Когато някой пожелае да види друга сфера, тогава ще
бъде там още в мига, когато го е помислил.“
Има ли човек свободна
воля?
Запитах: „Нямаше ли да бъде много по-добре, ако Бог би направил- човека и
всичките създания по-съвършени? Тогава човек не би могъл нито да греши, нито
пък вследствие на греха да докара в света толкова много грижи и страдания.“
Един ангел, който беше слязъл от най-високото стъпало на небето и заемаше висш
чин, отговори: „Бог не е направил човека като машина, която да работи
автоматически. Също тъй не е определил неговата участ, както на звездите и
планетите, които не могат да се отклонят от твърдо определения им път. Обаче
Той е сътворил човека по Свой образ и подобие със свободна воля и разум с
възможност да взема самостоятелно решение и със способност да действува
независимо. Така че да стои по-високо от всички сътворени неща. Човекът, ако не
би бил способен да се наслаждава на Божието присъствие или на небесните
радости, би заприличал на машина, която се движи без мисъл и чувства, или на
звездите, които обхождат безкрайното пространство. Но тъй като човек притежава
свободна воля, той чрез своята природа представлява противното на тоя вид
бездушни съвършенства.
Човекът, а заедно с него и цялото творение, е подхвърлено на суетата. Само
в духовната борба могат да се развиват неговите духовни сили, само в нея той ще
може да научи урока, който е потребен за неговото усъвършенстване.“
Заключение
Понеже винаги ни запитват дали не сме узнали нещо за Саду Сундар Синг и
какъв е бил краят на земния му живот, аз бих искал накратко да споделя какво
научихме.
Цялата зима на 1927 г. за него била пълна със страдания. Получил стомашен и
белодробен кръвоизлив, ослепял с едното око. Въпреки това напролет тръгнал за
Тибет.
Приятелите му получили от него само една пощенска картичка, вероятно неговият
последен знак. Повече никой никога не узна нищо за края му.“
Саду Сундар Синг, Живот след смъртта. Библиотека „Феномен“,
С., 1991, с. 29–51