Представяме няколко важни пасажа от големия швейцарски психиатър Елизабет Кюблер-Рос (1926–2004), пионер в изследванията на смъртта и живота след смъртта.
„Когато душата ви напусне тялото,
най-напред си давате сметка, че виждате всичко, което се случва на мястото на
смъртта ви – в болничната стая или на местопроизшествието, независимо на кое
място сте напуснали тялото си. В този момент вие вече не възприемате тези
събития със съзнанието, което сте имали допреди малко, а получавате нов вид
възприятие. Забелязвате всичко наоколо си с помощта на това ново осъзнаване –
при това в момент, когато вече нямате нито кръвно налягане, нито пулс, нито
дишане, дори понякога в отсъствието на мозъчни вълни. Отлично осъзнавате какво
казва, мисли и какво прави всеки от присъстващите.“
„При напускането на тялото си
попадаме в съществуване, в което няма време, в което времето просто вече не
съществува, тъй както няма нито пространство, нито и разстояние в смисъла, в
който ние ги разбираме, понеже всичко това са земни явления.“
„Във втория етап забелязвате
също, че никой не умира сам, не само защото починалият е в състояние да посети
всекиго, когото пожелае, но и защото хората, които сте обичали и които са
починали преди вас, ви очакват.“
„Обикновено от другата страна ни
очаква онзи, който ни е обичал най-много. Него срещаме винаги най-напред.“
„Може да усетим преминаване през
тунел или през врата, или пък през мост.“
„И накрая, когато човек осъществи
прехода, вижда в края му да блести светлина. Тя е повече от бяла – тя е абсолютният блясък. И докато се
приближава към тази светлина, той бива изпълнен с най-голямата, неописуема и
безусловна любов, която може да си представи. Няма думи, с които да бъде
описана…
Няма човек, който да е видял тази
светлина и да иска да се върне. И в тази светлина за пръв път осъзнавате какъв
би могъл да бъде човекът. В нея изживявате разбиране без осъждане, в нея
изживявате безусловната любов. И в това присъствие, което мнозина наричат Христос
или Бог, Любов или Светлина, вие осъзнавате, че животът тук долу е просто едно
училище, през което трябва да преминете, за да издържите редица изпити и да
научите някои специални уроци. Когато завършите училището и си научите уроците,
ви се разрешава да се завърнете у дома.“
„Но има и нещо общо, нещо, което
всеки трябва да научи, преди да се завърне там, откъдето идва – и това е
безусловната любов. Ако приемете тази любов в сърцето си и я излъчвате
непрекъснато, то вие сте научили най-важния от всички уроци.
Обгърнати от тази Светлина, от
присъствието на Бог, на Христос, или както го наречете, вие ще видите отново
целия си земен живот, от първия до последния си ден… Сега вие притежавате познанието. Знаете съвсем точно всяка
мисъл, която сте имали във всеки един момент от живота ви, спомняте си с
подробности всяка постъпка, която сте извършили, и всяка дума, която сте
изрекли. Но това познание е само една малка част от общото ви знание. Защото,
докато правите прегледа на живота си, вие осъзнавате всички последици, които са
произтекли от всяка една от вашите мисли, от всяка една от вашите думи и всяка
една от вашите постъпки.
Бог е безусловна любов. По време
на прегледа на живота си вие няма да държите Него за отговорен за вашата съдба.
Ще откриете, че вие, а не някой друг, сте били най-големият си враг – и ще
трябва да упрекнете не друг, а себе си за толкова много пропуснати възможности
да израснете. Сега вече знаете, че когато къщата ви е изгоряла, или детето ви е
починало, или съпругът (съпругата) ви е бил ранен, или пък сте получили
сърдечен удар, всичко това са били удари на съдбата, носещи послания с
възможности за израстване – израстване в разбирането, в любовта, във всички
онези неща, които всички ние трябва още да учим. И сега съжалявате: „Трябваше
да се възползвам от този предоставен ми случай, но вместо това аз все повече се
изпълвах с горчивина, а гневът и недоволството ми растяха…“
Елизабет Кюблер-Рос, За
живеенето и умирането (конференция, проведена през декември 1982 г. в
Швейцария). – В: Елизабет Кюблер-Рос,
Живот след смъртта. Изд. „Кибеа“, С.,
2018, 2020
* * *
„Смъртта е преминаване в ново
състояние на съзнанието.“
„Ние не сме сами във
всекидневието си, но не подозираме за това. В момента на прехода нашите духовни
водачи и ангели хранители, както и онези, които сме обичали и които са
напуснали този свят преди нас, ще бъдат до нас и ще ни помагат. Проверявали сме
този факт толкова пъти, че вече е извън съмнение – отбележете, че правя това
изявление в качеството си на учен! В момента на прехода до нас винаги има
някой, който ни помага. Обикновено това е майката или бащата, бабата или
дядото, или детето ви, в случай, че сте загубили дете. А понякога ви посрещат
хора, за които дори не сте знаели, че са преминали от другата страна…
Елизабет Кюблер-Рос, Не
съществува смърт (конференция, проведена през 1977 г. в Сан Диего, Калифорния).
– В: Елизабет Кюблер-Рос, Живот след смъртта. Изд. „Кибеа“, С.,
2018, 2020
* * *
„Става въпрос за общочовешко
преживяване, което не е обусловено от каквито и да било религиозни или други
фактори.“
„В момента на смъртта всеки от
нас ще преживее отделянето на истинското си безсмъртно Аз от временното му
обитание, тоест от физическото тяло.“
„Второто ни тяло – това, което
усещаме на този етап – е не физическото, а етерното тяло.“
„Именно по време на такива
пътувания извън тялото някои умиращи пациенти – както млади, така и стари –
усещат присъствието около тях на същества, които ги напътстват и им помагат. За
малките деца те често са „другарчета в игрите“. В религиите са познати като „ангели
хранители“. Изследователите на преживяванията извън тялото ги наричат „водачи“.
Не е от значение какво име ще им дадем, но важното е да знаем, че всяко едно
човешко същество – от момента на раждането си до този на прехода, бележещ края
на това наше физическо преживяване – се намира в присъствието на тези водачи
или ангели хранители, които го очакват и му помагат да премине от живота на
земята към живота в отвъдното. Също така по време на прехода ще бъдем
посрещнати от онези, които сме обичали и които са починали преди нас.“
Елизабет Кюблер-Рос, За
живота, смъртта и живота след смъртта (запис от 1980 г). – В: Елизабет Кюблер-Рос, Живот след смъртта. Изд. „Кибеа“, С.,
2018, 2020