„Животът за почивка може да бъде определен като незначителен живот, макар и да не мисля, че който и да е живот е наистина незначителен. Всеки живот представлява уникална история на някое човешко същество и като такъв всеки от тях има стойност. Животът за почивка може да е дълъг или кратък. Това е живот, през който същността се носи по инерция през един скучен, привидно безсмислен живот, през който не се случва нищо наистина необикновено.
Всички познаваме такива хора,
които сякаш се плъзгат през живота, без изобщо нещо да ги тревожи. Те не
предизвикват вълнички. През един такъв живот човек може да изплаща и отработва
карма, очевидно без да създава нова карма. Предполагам, че всеки от време на
време се нуждае от подобен живот, тъй като не можем непрестанно да преминаваме
от един мъчителен живот в друг, без да намалим темпото и да се отпуснем.
Животът за почивка е идеален за
това, така че той има стойност, независимо че личността може да изглежда скучна
и маловажна. Това може също така да ни помогне да разберем хората от нашия
собствен живот, които понастоящем живеят такъв тип живот. Трябва да осъзнаем,
че нямаме право да ги съдим. Няма как да знаем от какъв тип живот си почива или
за какъв тип живот се подготвя този човек, какви постижения може да е имал в
предишни животи и какво може да постигне следващия път.
Долорес Кенън, Между смъртта
и живота. Изд. „Възнесение“, С., 2014, с. 67, 68