Брайън Уайс за живота след смъртта (обзор)

„Смъртта е по-скоро преход, откол­кото край. То е, като да се премине през вратата в друга стая. В зависимост от нивото на духовното и психическо развитие или интересите общуването с някого в съседна­та стая може да бъде пряко или опосредствано, а може и въобще да няма комуникация. Въпреки това, каквато и да е природата на основната връзка, тя може да бъде подоб­рена, ако скърбящите разберат, че раздялата не е безвъз­вратна и абсолютна. Както в случая с Марта и нейния ба­ща, те сигурно са били заедно и преди и са се разделяли така, както е станало в сегашното им съществувание. Но въпреки това отново им е дадена възможност да бъдат за­едно. Те научават, както се случи с Филип, че съзнанието на любимия човек е умряло само във физическата си фор­ма.

Това дава на скърбящите огромна надежда за бъдеще­то, надежда, че те отново ще се срещнат. Разбира се, те може да не са в същия тип отношения или обстоятелства, както в настоящия живот. Например баща и дъщеря мо­гат отново да се срещнат като приятели или като брат и сестра, а дори и като дядо с внучка. Без значение как, ду­шите продължават да се срещат отново и отново.

В известен смисъл скръбта по умиращия е скръб за за­губата на част от нашето аз и в това отношение репреси­ята в предишни съществувания може да бъде от голяма полза. Онези, които са я изживели, разбират, че смъртта не значи потъване на Аз-а в забрава и вечен мрак. От мъд­рото междинно състояние пациенти са ми казвали, че смъртта просто е знак за такова израстване, когато душа­та не се нуждае повече от тяло. Дошло е време тя да прек­рачи тялото и да съществува в нефизическо, духовно със­тояние. Но съзнанието е безсмъртно-както и характерните черти на личността.

Често душата се връща за нов живот със същите та­ланти и способности, които личността е показала в пре­дишния си живот. Понякога хората придобиват неподо­зирани в настоящия живот таланти, след като извикат спомена за тези таланти от предишно съществувание.

Има толкова много различни равнища на Аз-а. Ние сме необикновени многоизмерни същества. Защо трябва мисловно да се ограничаваме с толкова стеснено самооп­ределение като личности и тела, които съществуват само тук и сега? Цялостният дух не е капсулиран в тялото и в будното съзнание. Част от нашето Аз, което съществува сега, по всяка вероятност е само фрагмент от цялостният дух.

Без съмнение съществува и възможност, както показа срещата на Филип с децата му на поляната, друг аспект от душите на неговите син и дъщеря да се развива по-на-татък в ново превъплъщение. Многообразието и възмож­ностите на душата са безгранични, безкрайни. Идеите и опитностите, набелязани в тази глава, вероятно са само върхът на айсберга по отношение на схващането ни за пълното измерение на душата.“

 

* * *

 

„Обикновено личността в близост до смъртта се откъс­ва от тялото си и „наблюдава“ спасяването си и връщане­то към живота от някаква точка над него. Скоро тя виж­да ярка светлина или струяща лъчи „спиритическа“ фигура, а понякога в далечината се появяват починали близки. Много често разказват, че чуват прекрасна музика и се носят в тунел към светлината или към греещата в лъчи фигура. Няма болка. Вместо това съзнанието е обх­ванато от всеобхватен покой и радост. Повечето хора не искат да се върнат в телата си, но ако техните задачи, за­дължения и дългове на земята още не са приключили, тях ги връщат в телата им и отново изпитват болка и други физически усещания. Но те вече са добили увереност, че животът не свършва със смъртта на физическото тяло. По­вечето вече не се страхуват да умрат.

Реймънд Мууди, доктор по медицина и философия, из­вестен като автор на Живот след живота, Отгласи от живот след живота и Светлината отвъд, ми разказа за повече от две хиляди интервюта, които бил провел с хо­ра, изживели състояния близко до смъртта. В тях хората описват типичното усещане за кръжене над техните тела. Много от тях знаели какви думи ще произнесат лекарите и сестрите мигове преди те да са изговорени. Когато па­циентите се опитвали да докоснат по раменете присъства­щите от медицинския екип, безплътните им ръце преми­навали през плътните тела. Не можел да се осъществи физически контакт.

– Тогава те се откриват към чувството за трансцендентална реалност – продължи доктор Мууди. – Те се чувстват пропити от любов, когато откриват блестящата светлина.

Една от честите характеристики на състоянието близо До смъртта е прегледът на живота – панорама на собст­вените действия, поведение и постъпки, които по някакъв начин се показват като на екран, в ярки цветове, три из­мерения и извън времето. Освен това наблюдаващият жи­вота си изпитва чувствата на хората, на които е помогнал и които е наранил, които е обичал и мразел. Едно или ня­колко богоподобни същества често съпътстват прегледа на живота.

Доктор Мууди интервюирал пастор, който имал склонност да плаши паството си с огън и жупел в своите проповеди. Щом започнал прегледа на неговия живот, проповедникът видял как едно деветгодишно момче пре­живява адските картини от неговата служба, как трепере­ло от страх на църковната пейка. Проповедникът съвсем бегло познавал това момче, но сега, в състоянието близо до смъртта, той чувствал пълната сила на детския страх и виждал, че ефектът от неговите проповеди е по-скоро антидуховен, отколкото укрепващ духа. И тогава спиритичното създание, което наблюдавало с него живота му, спокойно коментирало видяното:

„Предполагам, че вече няма да правиш ТОВА.“

След това пасторът споделил с доктор Мууди:

„Много бях изненадан, че БОГ не одобрява моята те­ология!“

Доктор Мелвин Морс, педиатър от Сиатъл и автор на книгата По-близо до Светлината, внимателно е доку­ментирал състояния близо до смъртта на деца, като съоб­щава за повече от 50 случая само за 1983 година. Прежи­вяванията на децата са подобни на описаните по-горе случаи с възрастни хора. И те описват как напускат тела­та си, влизат в празно пространство и биват привлечени от ярка мамеща ги светлина. Въздействието на състояни­ята близо до смъртта върху децата е еднакво дълбоко и разтърсващо, както и при зрелите хора. Децата научават, че животът има реална цел. Те придобиват способност да „уважават живота и да виждат сложните връзки във Все­лената“.

Когато проследил как е преминал животът на пациен­тите му осем години по-късно, доктор Морс установил, че децата, преживели състояния близо до смъртта, са ста­нали изключително зрели юноши и са успели да създадат прекрасни отношения в семействата си. Нито едно от тях не бе посягало към наркотици, не бе проявявало антисоциално поведение или сексуални отклонения.

Доктор Кенет Ринг, основател и бивш президент на Асоциацията за изследване на състояния близо до смърт­та, е автор на отличните книги Живот в смъртта и В посока към Омега. Заедно с него доктор Морс и доктор Мууди неотдавна изнесоха лекции на медицинската кон­ференция в Лос Анжелис, която бе посветена на преживя­вания, близки до смъртта и след нея. На тази конферен­ция доктор Морс съобщи, че някои изследвани от него деца му разказвали за разговорите на лекари и сестри, про­текли, докато извършвали върху тях оперативни проце­си, макар че децата са били в безсъзнание под пълна упойка по същото време.

Той разказа и историята на дете, преживяло състояние близо до смъртта, когато е било на деветмесечна възраст. По-късно, когато станало на три години и половина, детето попаднало на религиозно шествие и видяло изобра­жение на Христос.

„Това не е истинският Христос – възкликнало детето. – Аз видях Христос, когато бях умрял.“

Детето описало в подробности как видяло тунел, в чий­то край зърнало „света на светлината“ и където то може­ло да „тича и скача заедно с Господа“.

„Така то бе видяло небето“ – обясни доктор Морс.

Той спомена и за три-четири деца, които му разказва­ли, че срещали „души, които чакали в небето да се преро­дят“.

„Това ги бе притеснило – беше коментарът на доктор Морс, – защото било в противоречие с религиозното им обучение, но те твърдяха, че наистина са срещнали тези души.“

Доктор Мууди ми описа един случай, поместен в ре­номирано медицинско списание. Ставало въпрос за дете на по-малко от година, което било върнато към живота в последния момент. Впоследствие малкото момиченце проявявало особено безпокойство, когато било в близост до тунел. Когато станало на три и половина години, ба­ба му заболяла и трябвало деликатно да го предупредят за неизбежната й смърт.

„Дали и баба ще трябва да премине като мене през ту­нела и да види Бога?“ – невинно попитало то.

Според изследванията на доктор Ринг, който е профе­сор по психология в университета на Кънектикът, религи­озната ориентация и произход съвсем не са факторите, ко­ито предразполагат хората към преживяване на състояния, близки до смъртта. Всеки може да ги изживее независимо от спецификата на вярата. Той се натъкнал многократно на откритието, че преживелите състояния близо до смъртта, престават да се боят от нея.

„Това не важи за хора в критично състояние, които не са имали преживявания от този характер – твърдеше в лекцията си доктор Ринг. – Почти всеки преминал през състояние близо до смъртта, става вярващ в Бога, дори преди това да е бил атеист. Той развива в себе си ново от­ношение към живота, към природата и околната среда. Такива хора престават да съдят прекалено строго самите себе си, но пък придобиват и по-голямо чувство за съпреживяване към другите. Те стават много по-любещи... любовта е това, което има значение... те придобиват много по-ясна представа за целта. Те са по-духовни.“

Доктор Ринг изказа убеждението си, че с бързото раз­витие на технологията за възвръщането към живот все по­вече ще бъдат тези, които са се върнали от границата меж­ду живота и смъртта, ще нараства числото на преживелите състояния близо до смъртта и това ще донесе повече ин­формация за тях.

Хората, описващи смъртта си в минали животи, из­ползват същите образи, съобщават за подобни събития, служат си със същите метафори както децата и възраст­ните, преживели състояния, близки до смъртта. Учудва­щи са съвпаденията, макар че ярките описания на смърт­та в предишни съществувания обикновено идват от пациенти под хипноза, които не са имали никаква предварителна представа от литературата по този въпрос.

Много показателно е как по един и същи начин нас­тъпват промени в ценностите, перспективата и насоката на живота на хора, преживели състояния близо до смърт­та, и тези, възкресили спомени за минали съществувания. Необходимо ли е непременно да сте стигали до граница­та между живота и смъртта, за да узреете за по-голяма ду­ховност, за да се откъснете от грижите на материалния свят? Благотворното въздействие на регресията към ми­нали съществувания ще ви помогне да издигнете своята вътрешна природа към любов и душевен мир, без да сте преживели състояния близо до смъртта вследствие на ка­тастрофа или спиране на сърдечната дейност.

И в двата случая резултатът е опияняващото чувство, че не се боите от смъртта. Вие придобивате новото и твър­до убеждение, че само любовта има истинско значение.“

 

Брайън Уейс, Лечители през времето. Изд. „Слово“, В.Т., 1993