Пътят на душите
Духовни принципи
1. Душата не се поддава на
определения или измервания, защото
Божието творение няма граници. Най-съдържателното описание на проявената й същност е, че тя представлява интелигентна енергия, която е
безсмъртна и се проявява чрез специфични
вибрационни вълни от светлина и цвят.
2. Всяко човешко същество има
една душа, която остава в него до
смъртта му. Душите действително играят роля в избора на следващото тяло в цикъла си от прераждания. Появяват се във физическото тяло още в майчината му
утроба, някъде между четвъртия
месец и края на бременността.
3. Всяка душа притежава уникален
безсмъртен характер. При съчетаване
с човешки мозък тя се слива с емоционалния
темперамент или човешкото его на това тяло, при което се получава една временна личност, която ще
съществува само в този живот. Именно
това имам предвид под „двойственост на ума”.
4. Макар че паметта на душата е
блокирана от съзнанието посредством
амнезия, мисловните й модели влияят върху човешкия мозък, пораждайки мотивация за дадени действия.
5. Душите се прераждат като
човешки същества безброй пъти, за
да преминат през различните нива на развитие, преборвайки се с кармични проблеми от минали животи.
Така техните знания и мъдрост
нарастват, защото между преражданията размишляват върху мислите и делата си под ръководството на духовни учители.
6. Нашата планета е един от
безбройните светове, които са училища,
служещи за напредъка на душите. По време на
физическите си въплъщения на Земята душата има възможност да напредва, като придобива мъдрост по
пътя на опита и грешките. Животът
на човека не е предопределен. По време на физическите си прераждания на Земята различните възможности и вероятности, породени от кармични влияния и споразумения
на душата, зависят от нейната
свободна воля.
7. Земята е място на голяма
красота и радост, но и на невежество,
омраза, страдания, създадени от човека, които са комбинирани с естествени планетарни катаклизми, над които почти нямаме контрол. Неизбежно е, че ще се
справяме с тези положителни и
отрицателни елементи на земния живот. Духовна зла воля не съществува в Божествения порядък на любов и състрадание, откъдето произхожда душата ни.
8. Личното просветление идва по
вътрешен път и дарява човека със
способността да постигне своята Божествена сила без посредници.
9. В момента на физическата смърт
душата се връща в духовния свят,
при източника на своето сътворение. Тъй като част от нейната енергия не напуска духовния свят по
време на прераждането, завръщащата
се душа се съединява отново с нея. По този начин духовното й израстване е непрекъснат
процес. Духовният свят дава на
душата и възможността да си почине и да поразмишлява между преражданията.
10. Душите очевидно участват в
духовни групи, към които са прикрепени
от създаването си. Учители на всяка група са духовните наставници на нейните членове. Духовните другари от групата се прераждат заедно с душата и приемат
важни роли в живота й на Земята.
11. Духовният свят явно не е място
на действие – или нирвана, – а такова, където душата преживява преход, за да се
развие до по-висши енергийни форми, способни да творят одушевени и неодушевени предмети. Енергията на
самата душа е сътворена от по-висш
източник. Духовният свят влияе върху
определена територия, чиито граници
още не са установени, но очевидно включва нашата Вселена и съседните измерения.
12. При завръщането си душата не
вижда в духовния свят никакви
божества от земните религии. Най-близкият й контакт с Божествената сила е чрез нейния личен духовен наставник и членовете на съвета от благосклонни
съветници, които наблюдават развитието
на всяка душа. Душите от Земята усещат присъствието на Божествената свръхдуша или източника, което се излъчва някъде от горе над участващите в
индивидуалните им съвети с мъдреци.
13. Духовният свят очевидно се
направлява от високо развити непрераждащи
се души-специалисти, които регулират работата на поверените им души. Когато стигнат по-високи нива на мъдрост, прераждащите се души престават да се
прераждат и заемат мястото си до
специалистите, за да помагат на все още прераждащите се. Специалистите обикновено се подбират според мотивацията, талантите и представянето си.
14. Крайната цел на всички души
очевидно е да постигнат съвършенство
и да се съединят с източника, който ги е създал.
Майкъл Нютън, Живот между преражданията. Изд. „Хермес“,
П., с. 261–263