„Няма смърт – има само смяна на световете.“
Сиатъл (1786–1866)
* * *
„Дойде ли денят да умираш, не бъди като онези, чиито сърца
са изпълнени със страх от смъртта, та когато часът им удари, плачат и молят за
още малко време, в което да могат да изживеят живота си отново, но по различен
начин. Изпей своята песен на смъртта и си тръгне като човек, който се завръща у
дома.“
Текумсе (1768–1813)
* * *
„Смята се, че душите на починалите бродят известно време в
невидимото за живите пространство. Те чакат някое търпеливо дете, което е
готово да ги търси достатъчно дълго, за да ги открие. Когато това стане, духът
изпява своята свещена песен на детето и го кара да я запомни, за да я използва,
когато в зрялата си възраст призовава своя покровител.“
Кристин Тъгуващата Гълъбица (1888–1936)
* * *
„Тялото умира, но то е само обвивка на душата, нейно
притежание. Душата е тази, която продължава да живее.“
Сузи Били (1891–1994)
* * *
„Да, прераждане съществува – и нашият народ отдавна знае
това. Но аз те съветвам да не мислиш твърде много за него. Хората като че ли
прекалено често се интересуват какви са били или какви ще бъдат, забравяйки кои
са тук и сега.“
Рик Двете Кучета
* * *
„Мястото, където отиваме след смъртта, ние наричаме „Отвъдните
лагери“. Това е най-точният възможен превод, който мога да направя. Не мисля,
че има дума за „ад“ в нашия роден език. Няма дума и за „дявол“. Някои наричат
това място „Щастливите ловни земи“, но ние, кроу, му казваме „Отвъдните лагери“.
То е следващата духовна плоскост.
Когато нашите хора са на смъртно ложе, тези от Отвъдното се
появяват, за да ги вземат. Посрещат ги, за да бъдат отново с обичаните си хора,
които са си отишли преди тях. Техните любими баба или дядо идват да говорят с
тях и да им кажат, че времето им наближава. Ние считаме това за благословия.“
Джаки Жълтата Опашка
Ти и земята сте едно, изд. „Изток–Запад“, С., 2018