„Очарованието
на моята работа се дължи в голяма степен на това, че осъществявам срещи между хора, които се обичат. По този начин разсъждавах, докато един ден телефонът
ми иззвъня. Операторът ми съобщи,
че една глухоняма жена иска да говори с мен. Аз казах „Добре“ и операторът се зае да превежда нашия разговор.
Дамата се казваше Сюзън, беше
много депресирана и настояваше за разчитане. Искаше да знае дали може да се проведе. Аз предадох на
оператора утвърдителния си отговор и определихме
дата.
В деня на
разчитането не бях сигурен дали ще се получи нещо. В единадесет часа на вратата се позвъни. На прага стояха две жени –
едната доста слаба, с тъмна коса,
другата беше малко по-едра и имаше червеникава
коса. Слабата жена се представи като Кати и ми каза, че тя ще бъде преводачът.
Аз ги поканих и
им предложих по чаша вода.
– Надявам се,
че не е било трудно да намерите мястото – казах аз. Погледнах зад себе си и видях, че Кати е заета да превежда със
знаци на Сюзън. Когато се
преместихме в стаята за сеанси, ние решихме, че най-добре ще бъде Сюзън да седи
пред мен, а Кати да стои зад мен и да превежда.
В началото им
обясних как протича процесът на комуникация с духове. Като кореняк нюйоркчанин, аз говоря доста бързо, но Кати
през цялото време се стараеше да
не изостава. Бях впечатлен колко бързо може
да предаде онова, което казвах. Когато се връщам назад към тази среща, винаги си спомням как се чувствах и
какво си мислех, особено за любовта и
за изцелението, с които беше изпълнена работата на Кати. Бях впечатлен от преводаческите й способности, както
и тя от моите умения.
Започнах
разчитането на Сюзън като й направих портрет. Когато правя подобно нещо, обикновено държа бележник и химикалка, настройвам се към енергията на индивида
и пиша или чертая моите впечатления.
Понякога го правя в началото на сеансите, за да улесня комуникацията по време на разчитането. Ако дам на човека правилна информация за него, той разбира, че не
съм измамник. Съмненията биват стопени
и процесът на комуникация с духа е много по-лесен. Сюзън изглеждаше ужасно самотна и безкрайно упорита. Аз описах
семейството й, което беше доста
затворено и не обичаше да общува. Казах й, че глухотата й се дължи на две малки костици в ушите, които не са
били напълно развити при нейното
раждане. Тя потвърди, че съм прав, и изглеждаше
доволна, че можах да й дам такава специфична информация. След като приключих с портрета й, казах молитвата и започнах комуникацията с духовния свят. Веднага
започнах да получавам информация
за нейния дом.
– Доста странно
е, но виждам нещо, което мисля, че е вашата къща. Имате ли кафяв диван под прозореца, с цветно одеяло или покривка
върху него?
След като си
размениха знаци с преводачката, Кати ми предаде отговора на Сюзън.
– Да, точно
така. Той е непосредствено под прозореца и върху него има одеяло, но то не стои там през цялото време.
Трябва да кажа,
че беше доста по-различно да получавам отговор от човек, който стои зад мен, дори това да е преводач.
– Има няколко
снимки върху метална поставка от дясно на дивана – продължих аз. – Също така виждам нещо, което ми се струва като пластмасови или копринени цветя на
рафта. Разбирате ли това?
– Да, това е напълно
вярно.
– Освен това
виждам един оранжев килим. Той е протрит на няколко места, особено пред вратата. Мисля, че това е входната врата на апартамента ви. Също така виждам кухня.
Изчакайте. Не знам кой ми дава тази
информация. Нека попитам.
По телепатичен
път помолих духа да се представи. Не последва отговор и аз седях силно озадачен. След това видях много снимки
върху хладилника и ги описах на
Сюзън.
– Виждам много
снимки върху хладилника. Повечето от тях са на едно куче.
Сюзън започна
да се смее. Тя ми каза, че това са снимките на нейното куче. Аз продължих и внезапно бях изпълнен с невероятно много
любов, която нахлу в стаята. Това
изглеждаше любов, която беше необичайно благородна
и безусловна. След това промълвих... „Чарли.“
При тези думи
Сюзън започна истерично да плаче. Аз бях напълно объркан и се вторачих в нея, като чаках да чуя отговор или
обяснение. Очевидно бях уцелил
болното й място и очаквах да разбера какво беше то.
Кати изрече
вместо Сюзън:
– Да! Чарли
беше моето куче. Чарли е причината да бъда сега тук. Той почина преди два месеца и ми липсва страшно много.
Почти не можех
да повярвам на онова, което чувах. Разбрах защо ми беше толкова трудно да разбера от кого получавам послания.
Очевидно информацията идваше от
куче! То ми показваше нещата, които разбираше.
Сюзън беше
заета да обяснява на Кати с помощта на знаци и Кати накрая изрече:
– Сузи ми
казва, че Чарли е обичал да седи непрекъснато на дивана и неговото любимо място е било одеялото.
От време на време той забивал нокти
в килима пред вратата и се държал сякаш заравя нещо.
– Разбирам.
Стори ми се странно да виждам картините от такава ниска гледна точка, но сега разбирам защо. Аз съм гледал през очите на
Чарли.
След миг
разчитането продължи.
– Чарли ви
предава огромната си любов. Той ми показва червена светлина и ми казва, че е правил нещо с нея.
Сюзън беше
безкрайно развълнувана и трескаво обясняваше нещо на Кати.
– Да, това беше
светлината, която ми позволяваше да разбера, че телефонът звъни. Чарли идваше до мен и ме побутваше, докато не погледна и не я видя. Беше страхотен!
Притежаваше много човешки качества.
– Предава ми,
че е имал красива червена каишка със скъпоценни камъни... ами, струва ми се, че са диаманти. Мисля, че не са
истински.
Сюзън се засмя
и ни каза, че не са истински, но наистина са блестяли. Тя каза, че много се е
разстройвала, когато хората са се шегували с Чарли за „женската му каишка“.
След като се
посмяхме, аз продължих.
– Чарли описва
как сте го разхождала до магазина на ъгъла, за да купите хляб и мляко.
– Да, така беше.
След това аз
започнах да се смея. Чарли ми изпрати една много забавна мисъл и аз предадох посланието.
– Той ми казва,
че не е харесвал къпането в мивката.
– Да. Всеки
петък вечер го къпех и вие сте прав, гой изобщо не харесваше това. Борехме се през цялото време. Мисля си, че след
време свикна. Мога ли да попитам
нещо?
– Да, разбира
се.
Сюзън започна
да плаче и да задава въпроса си с помощта на своите ръце.
– Изпитвал ли е
голяма болка, докато умираше? И може ли да му кажете, че съжалявам.
– Имал ли е проблеми
с краката по това време – попитах аз. – Имам предвид, можеше ли да ходи? Защото чувствам болка от дясната
страна.
– Не до самия
край. Беше на медикаменти.
– Знаете ли
дали е имал диабет?
– Да, имаше.
Също така страдаше и от бъбреци. Каза ли ви това?
– Да, предава
ми какво не е било наред със здравето му преди смъртта. Също така ми казва, че
ви обича много и че сте го облекчила. Вие ли му помогнахте да заспи вечния си сън?
– Да, но не
исках.
– Вашето куче е
изпитвало силни болки накрая. Вие наистина сте му помогнала. Знаете ли това?
Сюзън не
отговори. Само наведе глава и я поклати в знак на съгласие.
– Чарли все още
спи при вас в края на леглото. Разбирате ли това послание?
– Да. Той
винаги се качваше върху леглото през нощта. Аз се събуждах и виждах главата му на възглавницата до себе си.
– Познавате ли
някого с име Айви? Зная, че е странно, но ми се струва, че това е името.
Сюзън започна
да мисли, но не можа да си спомни. След няколко минути тя се досети:
– Да! Аз
говорих с нея по телефона миналата седмица. Тя ми помага да си намеря ново куче. Много е трудно
човек, който има проблеми със слуха, да
си намери куче и тя ми каза, че може би ще успее да направи нещо.
– Получавам
много силни вибрации или усещания от вашия домашен любимец, който твърди, че ще си вземете друго куче и скоро няма
вече да бъдете самотна. Чарли
казва, че ще ви помогне и ще се увери, че другото куче знае какво да прави. Между другото той ми показва бяло
куче. То много прилича на хъски.
Сюзън силно се
развълнува.
– Това е
породата, която Айви се опитва да ми намери.
– Ще го имате,
не се тревожете. Чарли ми казва, че никога няма да бъдете самотна!
След това ние
благодарихме на света на духовете за помощта и аз ги помолих да помагат на Сюзън в нейния земен път.“
Джеймс Ван Прааг, Разговори с
небесата. Изд. „Аратрон“, С., 1999, с. 179–184