ЕДИН ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕ
На един общ обяд стана въпрос за
прераждането. Учителя каза:
Няма избити хора. Човек е затворен и като го убият, пущат го от затвора. Като отидеш в Невидимия свят, трябва да си готов. Ако не си готов, ще те върнат. Не всеки, който отива горе, е приет. Като отиде горе, веднага трябва се хване на работа. Някой път ще те пратят да помагаш отгоре на бръмбарите или на ябълките. Да, едно време сте били на онзи свят, но сега той е друг, проветрил се е. Ние още не сме в реалния свят. Ако кажеш на гъсеницата, че може да живее, без да лази и без да хрупа листак, тя ще каже: „Как, не може да бъде това!“ Ще ѝ кажеш, че има такива същества, които хвърчат. Тя ще каже: „Не, не ги виждам, къде са?“ Ние се радваме, понеже Същества от Невидимия свят слизат при нас и ни предават своята Радост. Те са Същества от горния отдел на онзи свят, за тях ние сме като деца, с които те се забавляват. Сега ние сме в онзи свят и в този свят. Има три причини за прераждане: първата е, че има души, които са дошли за изкупление; втората е че, има души, които са родени, за да се усъвършенстват и третата е, че има души, дошли да помагат. Последните са свободни.
Човек, като излезе от една къща, отива в друга, после – в трета и тъй нататък, додето намери най-хубавата. Също така човек, като излезе от едно тяло, отива в друго и т.н., додето най-после намери най-хубавото. Значи във всяко прераждане човек си прави по-хубаво тяло, по-добре организиран мозък, по-добра глава. Човек трябва да мине през всички народи, защото всеки народ носи известни качества и който не мине през този народ, не може да ги придобие.
Когато душата слиза от Невидимия свят, тя си има програма, дадена от тези, които я ръководят. Ако човек умре преждевременно, през останалите години остава на Земята да работи невидимо и след това се качва горе. Има някои, които умират млади, но не умират преждевременно, защото такъв е техния план. Старите хора след заминаването си се прераждат след около 45 години. По-рано този период е бил по-голям. Децата се прераждат скоро – след 1-2-5 години. Младите след заминаването си се връщат след 3-5-10 години. Прераждането е благодат – дават ти се нови форми и условия, за да прогресираш.
Един баща, когато обича някой син повече, дава му всичко, защото в него ще се прероди; там е цялата погрешка. Помятането подразбира, че жената не иска да изпълни Волята Божия; това е грях. Ако детето не иска да слугува на майка си, Господ го взема. Ако майката не иска да слугува на детето си, Господ я взема. Едно дете умряло в едно варненско семейство и се явило на майка си да каже: „При вас не мога да се родя, но ще бъда роден еди-къде си и в еди-кое си семейство и ще дойдете да ме вземете оттам.“ Друг случай: в едно софийско семейство детенцето им умряло на 6 години; след няколко години им се ражда друго дете, което утешавало майка си: „Не плачи, мамо, защото онова дете съм аз!“
Когато мъжът стане много твърд, турят го на противоположния полюс, за да стане мек, и се ражда като жена. И обратното – когато жената стане много мека, ражда се като мъж, за да стане по-твърда.
На обяда присъстваше една сестра, учителка, и Учителя ѝ каза:
В далечното минало Вие сте се срещали с тези, които са сега Ваши колеги. И учениците, на които сега преподавате, са Ваши ученици отпреди. Кажете си, че с тях сте свързана от миналото, и ще видите хубавата страна на нещата. От Невидимия свят определят кой колко ще стои на Земята. Бащата праща сина си да следва в странство и като свърши, ще се върне.
Когато сте слизали, дали са ви добри съвети, но сте забравили това, което са ви казали. И това, което тук учите, в онзи свят не може да го научите. Силната воля се добива чрез препятствия във физическия свят. Защо слизат духовете? Защото само физическият свят може да кали човешката воля. За да се изпита един дух, за да може да се провери къде са неговите погрешки, необходимо е въплъщение и слизане на Земята. Така ще се направи проверка – на Земята човек се показва какъв е. На Небето е лесна работа, там е уреден живот и гледайте да живеете на Земята по небесному. Всеки ден показва какъв си; ако си умен, ще знаеш как да се поправиш и като намериш една своя погрешка, радвай се и си кажи: „Хвана сетя!“
Хората слизат групово – в група от 10 000, 20 000, 100 000 души. Членовете на една група се разпространяват между всички народи, но между тях има вътрешна връзка. Всеки един от вас има най-малко около 10 000 родствени души по целия свят. Затова където и да отидете по света, по разни държави, все ще намерите хора, които ще ви посрещнат. Но този начин на идване, който сега имаме, ще се замени с друг. Чрез женитбата често могат да се родят съвсем низки духове. Напредналите души ще идват на Земята чрез вселяване. Ще се измени начинът на размножаване. Всяка душа ще бъде в състояние да си направи тяло. След Възкресението няма женитба.
Няма избити хора. Човек е затворен и като го убият, пущат го от затвора. Като отидеш в Невидимия свят, трябва да си готов. Ако не си готов, ще те върнат. Не всеки, който отива горе, е приет. Като отиде горе, веднага трябва се хване на работа. Някой път ще те пратят да помагаш отгоре на бръмбарите или на ябълките. Да, едно време сте били на онзи свят, но сега той е друг, проветрил се е. Ние още не сме в реалния свят. Ако кажеш на гъсеницата, че може да живее, без да лази и без да хрупа листак, тя ще каже: „Как, не може да бъде това!“ Ще ѝ кажеш, че има такива същества, които хвърчат. Тя ще каже: „Не, не ги виждам, къде са?“ Ние се радваме, понеже Същества от Невидимия свят слизат при нас и ни предават своята Радост. Те са Същества от горния отдел на онзи свят, за тях ние сме като деца, с които те се забавляват. Сега ние сме в онзи свят и в този свят. Има три причини за прераждане: първата е, че има души, които са дошли за изкупление; втората е че, има души, които са родени, за да се усъвършенстват и третата е, че има души, дошли да помагат. Последните са свободни.
Човек, като излезе от една къща, отива в друга, после – в трета и тъй нататък, додето намери най-хубавата. Също така човек, като излезе от едно тяло, отива в друго и т.н., додето най-после намери най-хубавото. Значи във всяко прераждане човек си прави по-хубаво тяло, по-добре организиран мозък, по-добра глава. Човек трябва да мине през всички народи, защото всеки народ носи известни качества и който не мине през този народ, не може да ги придобие.
Когато душата слиза от Невидимия свят, тя си има програма, дадена от тези, които я ръководят. Ако човек умре преждевременно, през останалите години остава на Земята да работи невидимо и след това се качва горе. Има някои, които умират млади, но не умират преждевременно, защото такъв е техния план. Старите хора след заминаването си се прераждат след около 45 години. По-рано този период е бил по-голям. Децата се прераждат скоро – след 1-2-5 години. Младите след заминаването си се връщат след 3-5-10 години. Прераждането е благодат – дават ти се нови форми и условия, за да прогресираш.
Един баща, когато обича някой син повече, дава му всичко, защото в него ще се прероди; там е цялата погрешка. Помятането подразбира, че жената не иска да изпълни Волята Божия; това е грях. Ако детето не иска да слугува на майка си, Господ го взема. Ако майката не иска да слугува на детето си, Господ я взема. Едно дете умряло в едно варненско семейство и се явило на майка си да каже: „При вас не мога да се родя, но ще бъда роден еди-къде си и в еди-кое си семейство и ще дойдете да ме вземете оттам.“ Друг случай: в едно софийско семейство детенцето им умряло на 6 години; след няколко години им се ражда друго дете, което утешавало майка си: „Не плачи, мамо, защото онова дете съм аз!“
Когато мъжът стане много твърд, турят го на противоположния полюс, за да стане мек, и се ражда като жена. И обратното – когато жената стане много мека, ражда се като мъж, за да стане по-твърда.
На обяда присъстваше една сестра, учителка, и Учителя ѝ каза:
В далечното минало Вие сте се срещали с тези, които са сега Ваши колеги. И учениците, на които сега преподавате, са Ваши ученици отпреди. Кажете си, че с тях сте свързана от миналото, и ще видите хубавата страна на нещата. От Невидимия свят определят кой колко ще стои на Земята. Бащата праща сина си да следва в странство и като свърши, ще се върне.
Когато сте слизали, дали са ви добри съвети, но сте забравили това, което са ви казали. И това, което тук учите, в онзи свят не може да го научите. Силната воля се добива чрез препятствия във физическия свят. Защо слизат духовете? Защото само физическият свят може да кали човешката воля. За да се изпита един дух, за да може да се провери къде са неговите погрешки, необходимо е въплъщение и слизане на Земята. Така ще се направи проверка – на Земята човек се показва какъв е. На Небето е лесна работа, там е уреден живот и гледайте да живеете на Земята по небесному. Всеки ден показва какъв си; ако си умен, ще знаеш как да се поправиш и като намериш една своя погрешка, радвай се и си кажи: „Хвана сетя!“
Хората слизат групово – в група от 10 000, 20 000, 100 000 души. Членовете на една група се разпространяват между всички народи, но между тях има вътрешна връзка. Всеки един от вас има най-малко около 10 000 родствени души по целия свят. Затова където и да отидете по света, по разни държави, все ще намерите хора, които ще ви посрещнат. Но този начин на идване, който сега имаме, ще се замени с друг. Чрез женитбата често могат да се родят съвсем низки духове. Напредналите души ще идват на Земята чрез вселяване. Ще се измени начинът на размножаване. Всяка душа ще бъде в състояние да си направи тяло. След Възкресението няма женитба.
* * *
ПРЕЗ ТЪМНАТА ЗОНА
Бяхме на братска вечеря. Една сестра прочувствено изсвири на пиано няколко музикални къса. Стана въпрос за заминалите и Учителя каза в разговора следните мисли:
Когато някой човек от Небето се роди тук, хората на Земята се радват, а на онези горе малко им е мъчно. Когато някой от Земята се качва горе, тук скърбят, а горе се радват.
Денем умрелите се чудят защо не ги виждаме и не ги познаваме, като ги срещнем, а нощем, като ги виждаме, говорим с тях. Среща те някой умрял и ти казва: „Добър ден“, а ти го отминаваш и му се струва странно. Той казва: „Толкова години се познаваме, защо не ме поздравява?“ Тези умрели, които правят това, живеят в един полуматериален свят; те не са се приготвили и с години живеят в него. А който е подготвен, след заминаването си не живее там, той е свободен, не се занимава с материални работи и по-лесно преминава през него. Който е още по-подготвен, никак не се спира в него и отива направо на Небето. Сега е още трудно сношението с Невидимия свят, понеже няма уредена поща между него и Земята, но след време ще има.
Който е тук, на Земята, умрял е за Небето. Между физическото и духовното тяло има връзка и като се скъса, това е смъртта. Всички хора не се освобождават от тялото при смъртта. Има хора, които остават свързани с него след смъртта и това причинява мъчение. Остават вързани за известно време в гроба и после се освобождават от физическото си тяло. Грешният остава вързан при гроба, а праведният няма никаква връзка с гроба – минава транзит. Физическото тяло е като водолазна дреха. Като влезе човек във водата, туря си водолазна дреха, но като излезе, има ли нужда от нея? Не, той я оставя. Когато някой замине, аз никога не държа идеята, че е умрял, а го считам за жив. Заминалите са по-израснали, по-просветлени, по-добре разбират нещата, имат по-правилно понятие за живота, разбират, че трябва да бъдем по-добри. А едно от големите страдания, когато отидеш в онзи свят, е: ако онзи, когото търсиш, е слязъл долу, а когато дойдеш тук, той е там.
Една сестра попита: „Заминалите в какво състояние са?“
Хората, които са на Земята, са както рибите в морето, а заминалите са в по-рядка среда и са както съществата вън от водата; например както птичките във въздуха. Щом мислиш за един заминал, той е при теб или мисли за теб. Ти не можеш да мислиш за някого, ако той не мисли за теб. И заминал да е, и да не е заминал, щом мислиш за него, и той мисли за теб. Какво ще скърбите за заминалите? Никакви умрели няма!
Една сестра каза: „Получавам много некролози, имам много мои умрели близки.“
Това е заблуждение. Слънцето, като залезе, изчезнало ли е? Истинският човек всякога живее, а това, дето го наричат смърт, е хвърляне на старата дреха. На някои хора, като ги заровят, телата им с години остават неразложени и космите им растат; това е, което наричат вампирясване. Това е доста голямо изпитание за тях и трябва дълго време, за да се освободят.
Разговарях се с едного, който ми каза: „Раздвоен съм вече. Проповядвах на другите, че няма душа, че всичко това е празна работа, но нещо в мен ми нашепва: „Има!“ В себе си съм се раздвоил. Външно твърдя че няма, но нещо ми казва отвътре, че не съм на права посока.“ Да, тези, които отричат, после стават много ревностни.
Заминаването от този свят може да го наречем издигане. Заминалият се издига. Физическият свят е свят на промените; няма защо тук човек да търси щастие, но при една друга култура това ще бъде възможно и на Земята. Смъртта е Ангел с две лица: едното е страшно, а другото лице е толкова красиво, че по-красиво от него няма.
Който умира, отива в другия свят, за да вземе сила. Като няма кой да го кредитира тук, отива в другия свят. Като живееш тук и после като заминеш горе, ще влезеш в реалния живот и ще кажеш: „За нищо и никаква работа съм се тревожил.“ Заминалите, които не са събудени, живеят там в един свят на илюзии. Човек не трябва да се плаши от смъртта. Само че не трябва да има преждевременна смърт. Човек, като изживее известно време на Земята, като си изкара работата, отива горе, както онзи, който цял ден е работил и вечер се прибира в дома си да почине. Всъщност, красивият живот е горе и онзи, който отива горе, отива в красивия Живот. Ние можем да желаем да ни се удължи животът тук, за да работим за Бога, обаче това ще ни се прихване, понеже с това се лишаваме от красивия живот горе. Бог казва: „Написах ви на дланите Си.“ Ако вие умирате, при Бога отивате. От Бога сте излезли и при Бога отивате. Какво има да се плашите? Между живите от този свят и живите от онзи свят няма разлика. Защото има живи в онзи свят и има живи в този свят, има умрели в този свят и умрели в онзи свят. Всяко умиране е пускане от затвора. Като умреш, ти си свободен и си вече млад. Тук си бил например на 120 години, а като умреш, имаш друго тяло – млад си като момче на 15-16 години. Но не за всички души е това. За умните души смъртта е освобождение, а за неумните – мъчение. За това, което можеш да направиш на Земята за 50 години, в другия свят се изискват 250 години.
Като отидеш в Невидимия свят, трябва да си готов. Ако не си готов, ще те върнат назад. Заминалият трябва да мине през една тъмна зона и само онези, които разбират законите на материята, могат да минат през зоната, без да ги забележат низшите духове. След смъртта низшите духове почват да гонят човека в тъмната зона, за да отнемат това, което той носи. Който е живял добре, лесно ще мине оттам, ала е мъчно за онзи, който не е живял добре. Такава душа до 40 дни след смъртта е на големи изпитания.
Един брат попита: „Нас, като заминем, ще ни гонят ли?“
Не гонят тези, които имат билет. А кое е билетът? Билетът е Вярата. Една заминала майка съобщила: „Кажете на дъщеря ми, че живея във вода!“; това се дължи на сълзите на дъщерята. Има умрели, които стоят в другия свят 10-15 години и не можеш ги убедиш, че са умрели. Сядат на масата, искат лъжица и вилица и се възмущават, че не им обръщате внимание. Не знаят, че са в онзи свят. Един умрял хвърлял лъжиците, чиниите и прочее на пода, когато идвали гости в дома му. Той бил скъперник, а синовете му след неговото заминаване почнали да харчат нашироко и той дълбоко се възмущавал. Посъветвах ги да турят на масата прибори, чиния с ядене и един празен стол пред масата. После той престана да прави така. Който не е готов за другия свят, ще се намери в такова голямо противоречие. Човек след смъртта си отива в място, което съответства на неговия земен живот. Онзи, който помни при смъртта си как е бил в гроба и е присъствал при разлагането на тялото, когато му кажат да направи нещо лошо, отлага: „Не, аз помня какво беше там на гроба!“; а който не помни това, отива да прави престъпления. Душата, която си заминава, ако не е свободна от земни връзки, остава тук, долу, да живее; за да отиде във висшите сфери, тя трябва да се освободи от всички земни връзки. Човек, който е много привързан към този свят, след смъртта си отива в по-лошия свят, а като не е привързан, отива в по-добрия. Кое е по-хубаво? Да напишеш сто книги или самият ти да бъдеш една хубаво написана книга? Последното е важно за Небето. Когато отидеш там, няма да те питат колко книги си написал, но ще те разгледат дали ти самият си хубаво написана книга. Представете си, че съм овчар на планината и живея в колиба; идват видни хора при мен, приемам ги и един ден къщите им са отворени за мен. А ако не ги приема, къщите им ще останат затворени за мен. Ако тук си услужвал на хората, горе ще имаш по-добри условия.
Онези, които са на заминаване, са много чувствителни, те са като излъчени. Затова не трябва да се плаче при онези, които заминават. Защото те го чувстват като бодеж от игла. Тогава трябва да има наоколо тиха и спокойна атмосфера.
Когато замине някой наш ближен и казваме „Взеха ми го, отнеха ми го!“, това не е вярно, понеже той не е ваш. Изобщо казано, трябва да знаете едно: положението на заминалите на онзи свят е десет пъти по-добро, отколкото на Земята. Така мислете! Заминалите живеят колективен живот. В другия свят има колективизъм. И никой не може да дойде индивидуално, когато иска. Ако цялото общество, към което принадлежи, иска, той ще дойде. Ние говорим за неща, които знаем. Когато бащата замине, работите на децата се уреждат по-добре. Той помага отгоре. В онзи свят хората, които се обичат, се виждат, а които не се обичат, не се виждат. Има закон: онези, които обичаме, да държим в ума си най-хубавото за тях. Хубавите спомени приближават заминалия до вас, дори ще го видиш.
* * *
ИМАМЕ ДОМ НЕРЪКОТВОРЕН
Бяхме на общ обяд, седнали на външните маси. След като приключихме с храната, един брат засвири с цигулката си и всички се събраха при масата на Учителя. Така изпяхме няколко песни, а след това стана въпрос за заминалите.
Като отидете в онзи свят, ще се съберете с хора, които еднакво мислят с вас и имате еднакви идеи. Като дойдеш при царската порта, ще те накарат да декламираш едно стихотворение или да кажеш някоя сентенция, или да изпееш една песен, или ще направиш някоя постъпка, за да те изпитат.
Гайлер бил тенекеджия и като умрял, имал 10 000 лева. Жена му не знаела къде е документът за парите, но той се явил на сън и ѝ казал къде е. След смъртта си д-р Сарафов се явява няколко пъти на една жена и я моли: „Молете се за мен, че аз приживе никак не съм се молил.“ Освен това, той я лекува от флебит, праща я в Чамкория, където пристига и д-р Митаков и по съвета на умрелия жената става негова пациентка.
Когато чувате пукане от заминалите, те разговарят с нас: един път пукане значи „не“, два пъти – „донякъде“, три пъти – „да“, четири пъти значи „без всяко съмнение“.
Една ваша хубава мисъл, отпратена към същества от онзи свят, те я възприемат и сърцето им затрептява. А когато вие възприемате техните добри мисли, изпратени към вас, вашето сърце затрептява. Заминалите взимат голямо участие в живота на Земята. Една голяма част от това, което става тук, се дължи на тях. Благодарение на заминалите в другия свят се поддържа интензивен живот на Земята. Благодарение на тяхната дейност, ние издържаме, иначе бихме се обезсърчили при лошите условия. Те постоянно ни насърчават и казват: „Няма нищо.“ Заминалите ни правят много повече добрини, отколкото когато бяха тук.
Някои заминали не се явяват след заминаването си, понеже много са заети там с работа.
На д-р Миркович умрял по-големият брат и оставил 20 000 лева за параклис, а синът му ги употребил за себе си. Дошъл умрелият и казал на брат си: „Иди, кажи на племенника си да направи параклиса, срамно е.“
Причината за умирането не е една и съща. Определено е от Бога кой колко да живее, но понеже хората не изпълняват, не вървят по Божия път, то малко хора остават да живеят колкото им е определено. По някой път Бог допуща да те дигнат от Земята, за да не правиш повече прегрешения. Псалмопевецът казва: „Да не ме вземеш в половината на дните ми.“
Учителя се обърна към една сестра и ѝ каза:
Твоите дъщери заминаха, защото едната щеше да се развежда и поради това щеше да има големи страдания, а другата щеше да се ожени и да има деца, които щяха да причинят големи страдания.
Майката попита: „Как ще се ориентират горе, като преминават през Чистилището?“
Понеже те минаха на Земята големи страдания, и затова те са свободни, няма да минат през Чистилището.
Един праведен човек, когато има опасност да извърши престъпление, го вдигат. А когато един грешник има опасност да накара или да съблазни един праведник да извърши престъпление, тогава го задигат. Когато детето се оплаче на Бога, че не го гледат добре, тогава го прибират, заминава си. Ще гледаш детето като писано яйце, защото ще ти плащат по две хиляди лева на месец. Когато децата се вземат, те се вземат по майчина или бащина погрешка. Майката или бащата стават някой път недоволни от сина или от дъщерята и Господ прибира децата. Има много причини за заминаването на децата. Една от тях е следната: някой път детето не иска да живее в този апартамент понеже не е направен -добре. Ако бащата и майката се обичат, ако няма противоречия, то в тази къща всички са здрави. И болест като дойде, скоро минава. А като не се обичат, заболяват и някои от домашните си заминават. И детето някой път казва: „Да го няма бащата, да я няма майката!“; тогава се стоварва някоя болест върху бащата или майката. Човек след заминаването си има следните работи: първо, да посещава Небесните училища; второ, да работи на Божията нива и то или между скоро заминалите, за да ги ориентира в новите условия, или между хората на Земята, като ги предпазва от зло (например може да му се даде задача да поправи един грешник на Земята); трето, известно време заминалите участват в процесите на Природата, например работят върху растежа на растенията.
Един брат запита: “Когато на човека се яви някой заминал, откъде знаем, че това не е наша мисъл?“
Мисъл-формата се различава по това, че няма да говори, а когато е някоя душа, тя ще говори. За да ти се яви някой заминал, за да го виждаш и да говориш с него, трябва да го обичаш. В ума си дръж най-хубавите черти – като Ангел да е в твоето съзнание и тогава ще дойде. А не да кажеш: „Той беше малко упорит, но дано се е изменил.“ Една душа до 40 дни не може да се яви, защото е заета изключително със себе си. Завеждат я на всички места, дето е живяла, за да види целия си живот. След това вече ѝ дават работа и може да се явява. Апостол Павел казва: „Ако ни се разруши земното жилище, имаме дом неръкотворен.“ Някой на Земята е страдащ, а горе, като замине, се радва. Тогава защо ще плачем за него? Човек никога не е умрял. Умрелите са по-живи, отколкото живите. Един свещеник дойде при мен и ми каза, че го е страх да служи в църквата сам, трябвало всякога да има с него и друг поп. Той поиска съвет от мен. Казах му: „Има един човек, когото си обидил приживе.“ Той беше бил майка си и тя умряла. Казах му: „Умрелите хора са по-реални от нас. Ти трябва да се примириш с майка си.“
Като влезеш в онзи свят, ще ти бъде чудно отначало. Всяка планета на Слънчевата система има представители на Земята, както всяка държава си има своите посланици. Те имат по-фини тела и са свободни от ограниченията на тялото. Колко пъти сте ги срещали! Те не се изявяват. Цялата Слънчева система представлява едно цяло.
Един брат попита: „Баща ми ще ме посрещне ли?“
Като заминете за онзи свят, ще ви посрещнат онези, които ви обичат. Ако баща ти те обича, ще те посрещне.
Двама братя се намразили; умряла майка им и те двамата се примиряват помежду си. Това примирение се дължи на майката.
Самоубийството е поради обсебване от низши духове. Едно низше същество ще убеди някой човек да се самоубие, за да може да вземе неговата енергия и с нея да се поддържа. Един искаше да се самоубие, понеже имал нужда от 2 500 лева. Казах му: „Ти не знаеш какво нещо е самоубийството, ще дойдеш в едно положение, десет пъти по-лошо, и не можеш да се върнеш назад.“ Дадох му 2 500 лева и не се самоуби.
Много заминали се безпокоят за земните неуредени неща. Имал си къща на Земята, заминеш, но вашият роднина я продал и ти се ядосваш. Един човек заминал и жена му се оженила за друг; умрелият, понеже не бил напреднал, се ядосвал на жена си.
В Свищов един човек имал жена, която умира при раждане. Вдовецът се оженил повторно. Веднъж втората жена биела сирачето, но ръката ѝ се вдървила като камък и чак след голяма молба се отпуснала. Заминалите желаят да не ги забравяме, да мислим за тях. Като мислим за тях, те се радват. И никога не искат да си спомняме за техните прегрешения. Някои заминали души са толкова напреднали, че могат да си създадат веднага едно тяло; после никак няма да подозираш, че той е от другия свят. Някой път заминалият ще намери някой жив човек на Земята, чийто трептения са близки до неговите, и ще ти се проявява чрез него: ти току-що се запознаваш, а той вече ти се усмихва някак особено и познато. Във Варна говорих с две млади слугини, а чрез тях се проявиха заминалите Голов и Дуков.
Ако някой си замине десет години по-рано, то десет години ще остане тук, за да си довърши работата, защото на човека му трябва опитност, материал. Духовният свят е една широка област, дето трябват материали. Тези хора, които биват убити, остават на Земята и ако не са напреднали, подбуждат другите да отмъщават за тях. Войници, които биват убити на бойните полета, отиват горе като работници, за да убеждават въплътените, че не трябва да воюват, че не е хубаво това.
Една сестра каза: „Брат Дьрзев си отиде и не се проявява чрез други.“
Колко пъти минава покрай вас и вие не го познавате. Горе той е приет в музикалната академия и пише доста песни. Хайде сега му изпейте песента!
Изпяхме песента „Благост, благост“, аранжирана от брат Дързев. Учителя продължи:
Когато претрепаха Стефана, той се всели в Павла и последният благодарение на него се повдигна. Та сега Дързев все има някой Павел, който го носи. Има някои неща, които не се позволяват да се казват.
Една сестра запита: „Заминалите могат ли да слушат беседите Ви?“
Заминалите присъстват на беседите. Те стоят при тези, които обичат. Вие мислите, че във време на беседа заминалите са между вас; не, заминалите пълнят салона, а вие сте между тях.
Един брат попита: „Когато някой няма условия тук, не е ли по-хубаво да го задигнат, за да дойде при по-благоприятни условия?“
Не. Много по-дълго и по-мъчно е да се дойде тук и след много по-дълго време ще ти се даде това, което искаш, отколкото ако разрешиш правилно задачата, която ти е поставена сега – при условията, при които си. Защото тези несгоди, които ти се дават в живота, са като предпазно средство за правилното развитие на ценностите, които имаш. Сега си при най-добрите условия. Ти живееш с Великото. А да живееш с Великото, това са то добрите условия. Същественото е да живееш с Бога. Живееш ли с Бога, всичко ще се уреди. То е Великото.
Една сестра попита: „Ще бъдем ли на онзи свят с тези, които най-много обичаме?“
Точно така ще бъде.
Сестрата попита: „Кои ще ни срещнат горе?“
Детето ще го срещне майка му. Приятеля ще го срещне приятелят му.
Като заминеш, паметно ще остане само доброто – Любовта, която си проявил.
Една сестра разказа как прибрала една болна котка и я гледала, но ѝ казали, че няма никакъв смисъл да се гледа и да се прояви милост към една котка, която така или иначе ще живее още само два-три дни. Каква полза от това? Учителя каза:
Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно същество, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него. И голямо нещастие е, ако едно същество умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него.
Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят. Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане. Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание.
Човек, колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига. И това му дава подтик да живее за него на Земята – и то идеално и възвишено. Онзи, който е подготвен, пребивава съзнателно по-дълго време в Божествения свят.
Учителя Петър Дънов,
Акордиране на човешката душа, т. I. Изд. „Бяло Братство“, С.,
2008