„Отец Майк, а какво е адът? Това ли е отговорът на Бог за онези, които отказват да усвоят уроците или извършват непростими грехове?
– Това е под въпрос. Потвърдено е, че съществува тъмна страна, но е доста по-различна от човешките представи. Адът е съзнателното откъсване от Божията светлина. Бог никога не изоставя своите творения, в Псалтирът има потвърждение – в псалм 138, стихове 7–8:
Къде да отида от Твоя духВъзляза ли на небето – Ти си там;
Във вечността Той ще продължи да помага на душите, обсебени от чувство за вина, да си простят и да обикнат себе си. Щом това стане, душата избира да се върне при Божията светлина, в рая. Бог е чиста любов! Ние не сме! Самите ние създаваме своя ад, не Бог. Бог посочва пътя за излизане от ада. Ангелите казват, че човешкият род няма да отиде в ада, защото вече е там. Опитваме се да се измъкнем. Бог и ангелите са разтревожени, че сега човечеството се влияе по-силно от греховете на отделната личност, отколкото от доброто в нея, и това ни прави по-склонни към грях. Например гледането на негативни местни и световни новини има мрачно въздействие върху душите и ни подтиква да развиваме страх и предубеждения по отношение на другите дори несъзнателно. Това усложнява отрицателната страна на душите ни и превръща ада в по-реално място. Ангелите, с които разговарях, споменаха за работа по много проекти за събуждане на повече оптимизъм в света. Един от тях е увеличаването броя на хората, работещи в развлекателната и медийната индустрия, които утвърждават любовта към Бога.
На този етап бях така поразен от информацията му, че не знаех какво да попитам. Той каза:
– Да поговорим за мира и покоя.
– Звучи чудесно – съгласих се аз. – Как може Бог да продължава с разгръщането на плана си в епоха на глад, бедствия и болести, които остават нерешени проблеми?
– Добър въпрос. Вече почти отговорих и искам да помислите и да разберете онова, което ви казах за страданието.
Поисках нещо по-конкретно и отговори:
– Това е и конкретното, и общото: чрез мир, любов и технологии ще намерим решения на проблемите, свързани с войните, глада и болестите, – трябва да съчетаем технологии и духовност. Бог ни е дал технологиите, но сме загърбили духовността си. Технологиите много бързо влошиха положението ни, защото духовността бе оставена настрана. Причината за сегашния хаос е защото не сме си на мястото. Но това ще се промени. Има индивиди, които идват с мисията да поемат тежестта на всичко тъмно, създадено от нашите лидери, армии и всеки друг, използвал науката и технологиите за користни цели. Това стоварва бремето на греха върху цяло поколение. Накрая тези хора ще умрат. Приемайки страданието сега, аз помагам на душите им да постигнат равновесие.
Попитах го как ще стане това и отец Майк обясни:
– Обграждаме ги с любов и възстановяваме равновесието им. Благодарение на онези, които доброволно избират да страдат за другите, този свят не е загинал. Винаги сме на ръба, но малцина от нас задържат човечеството на повърхността.
Използва като пример кризата с кубинските ракети, която беше овладяна в последния момент. Каза, че е имало множество молитви и чрез тях духът ни се е пробудил тъкмо навреме, за да избегнем опустошение. Малките прояви на добро също могат да предотвратят военни конфликти и дори само един акт на безусловна любов може да промени целия свят.
– Бог ни помага да развиваме технологиите си и през последните години те достигнаха доста високо ниво. – Когато го попитах защо Бог прави това, отвърна: – За да имаме по-щастлив живот и неограничени възможности.
Попитах:
– Каква е поуката от това?
– Че трябва да се обичаме и да се научим да ценим връзките помежду си. По този начин заедно ще се издигнем до ниво на съвършенство, където всичко е възможно. Технологиите без духовността могат да ни унищожат. Всъщност, това вече се е случвало.
Посочи като пример Римската империя. Каза, че Христос е дошъл, за да предотврати пълна духовна разруха. Чрез Неговото доброволно страдание и смърт сме получили опрощение и човечеството е било спасено от гибел. Затова е било толкова важно Исус да се появи точно в този момент. Както казват ангелите, неведнъж сме били на критичен етап, на който е трябвало да вземем решението или да продължим, или да започнем отначало.
Попитах го за Атлантида и каза:
– Случвало се е много пъти и е трябвало да започваме отначало. Но този път един човек е променил целия свят.
– Как можем да избегнем това в бъдеще?
Отговорът бе:
– Можем да следваме примера на Христос чрез молитва, знание и саможертва, чрез всеобща любов и радост.“