„Марта бе пациентка, която получи
като премия от регресията в минали съществувания утеха за своята скръб.
Двадесет и шест годишната
продуцентка на филми дойде в кабинета ми, за да се подложи на регресивна терапия
от любопитство да види „какво ще излезе от това“. Марта ми каза, че нямала
специални оплаквания.
Желанието да се изследва
непознатото и да се придобива повече знание е прекрасна причина да се опита
регресивната терапия. Страдащите от различни симптоми не са единствените, които
могат да се облагодетелстват от израстването и да изпитат повече радост от
живота чрез този специален метод на духовно извисяване.
Марта веднага се гмурна в потока
на ключовия момент. Първоначално се видя като малко момче, което наблюдава
обесване върху издигната платформа. В този ключов момент Марта се почувствала
неприятно, тъй като по-големите й братя я дразнеха. След това видя дома си от
онова съществувание и откри, че баща й в онзи живот е нейният баща от
настоящето, който беше починал. По-късно в онзи живот тя се записа във
войската, където остана. Ожени се, животът й премина без много събития и
накрая умря на почтена възраст в каменно легло. Когато преживяваше смъртта,
Марта видя светлина и полетя към нея, устремена през пространството и времето
заедно с други духове, за да може накрая да направи преглед на живота си,
осветен от златните лъчи. По време на този преглед Марта направи коментар, че
денят, в който бе гледала обесването, е бил от голямо значение за нея, тъй като
тогава осъзнала разликата между доброто и злото, безполезността на насилието,
независимо че основното чувство в онзи момент било раздразнението от закачките
на братята й.
Когато Марта премина в друго
съществувание, тя се видя като старец, облечен в дреха, наподобяваща тога.
Имаше бяла брада и свиреше на лира. Това бе единственият й спомен от този
живот, макар че бе изпълнена с ясна увереност, че тогава е била щастлива през
цялото време. В третото си съществувание, което си припомни, беше чернокоса
жена със зелени очи, майка на две малки деца, които й създаваха много радост.
След като свърши сеансът, в
останалото време интегрирахме преживяното от Марта. Каза ми колко прекрасно
се чувства от факта, че си е припомнила три съществувания, изпълнени с радост
и щастие. Каза ми също, че регресията много й помогнала. Като млад човек в началото
на зрелите си години Марта бе доволна да узнае, че може да си припомня
щастливите си предишни съществувания, за да изгради трайно щастие в този
живот. Това вече не й се струваше абстрактно, а напълно реално и постижимо.
За своя изненада Марта се
почувства излекувана от постоянното дълбоко чувство на скръб по починалия преди
четири години неин баща. Освен това беше се избистрило и собственото й
разбиране за смъртта. Сега знаеше, че те са били заедно и преди, и че самата тя
бе живяла преди сегашното си битие. Следователно съществуваше възможност
двамата отново да се срещнат. Изживяването й бе показало, че смъртта като
окончателен край не съществува. Може би баща й няма да бъде с нея физически,
но тя бе въодушевена да открие, че неговото съзнание продължава да съществува.
Специално за Марта получената
утеха от скръбта бе неочаквана премия.“
Брайън Уейс, Лечители през
времето. Изд. „Слово“, В.Т., 1993