Алан Кардек за живота след смъртта

Представяме подбрани откъси за живота след смъртта от Книга на духовете на Алан Кардек (1804–1869), един изключителен труд от 1857 г.

 

149. Какво се случва с душата в момента на смъртта?
„Тя отново става Дух, тоест връща се в света на Духовете, откъдето е отсъствала за кратко.“

150. Душата запазва ли своята индивидуалност след смъртта?
„Да; никога не я губи. Какво би представлявала душата, ако не запази индивидуалността си?

а) Как душата доказва своята индивидуалност, тъй като вече няма материално тяло?
„Тя продължава да има специфична флуидна обвивка, извлечена от атмосферата на нейната планета и която поддържа облика на последното ѝ въплъщение: нейния периспирит.“

б) Душата не взема ли нищо от този свят?
„Нищо, освен паметта и желанието да отиде в един по-добър свят, един спомен изпълнен със сладост или горчивина, според това как е използвала живота си. Колкото по-пречистена е душата, толкова по-ясно разбира безполезността на това, което оставя зад себе си на Земята.“

 

160. Духът веднага ли попада в компанията на тези, които е познавал на Земята и които са умрели преди него?
„Да, според чувствата, които той има към тях и те към него. Често тези ваши близки идват да ви посрещнат на входа за света на духовете и ви помагат да се отделите от връзките на материята. Той също така среща много от онези, които е познавал преди и по време на земния си живот е изгубил от поглед. Той вижда онези, които са в блуждаещо състояние, както вижда и инкарнираните хора, и отива да ги посети.“

 

165. Коментар на Кардек: При смъртта в началото всичко е объркващо. Душата се нуждае от известно време, за да осъзнае себе си. Тя е сякаш зашеметена, в състояние на човек, който се е събудил от един дълбок сън и се стреми да разбере в какво положение се намира. Яснотата на идеите и споменът за миналото се връщат към душата с изчезване влиянието на материята, която току-що е изоставила,  и когато тази мъгла, така да се каже, която затъмнява мислите ѝ, се разсее.

Този смут, който следва смъртта, е с много различна продължителност. Той може да отнеме няколко часа, както и много месеци и дори много години. Най-кратка е продължителността за тези, които още докато живеят на Земята, се идентифицират с бъдещото състояние, което ги очаква, защото те веднага разбират положението, в което са се озовали. 

Този духовен смут има някои специални аспекти в зависимост от характера на човека и главно според вида смърт. В случаи на насилствена смърт, чрез самоубийство, изтезания, злополука, инсулт, нараняване и др., Духът е изненадан, изумен и не вярва, че е мъртъв. Упорито поддържа идеята, че не е така. Той обаче вижда собственото си тяло, разпознава, че това тяло е негово, но не разбира, че той е отделен от него. Той се приближава към хора, към които е привързан, разговаря с тях и не разбира защо те не го чуват. Тази илюзия продължава до пълното отделяне на периспирита. Едва тогава Духът разпознава себе си като такъв и разбира, че той вече не принадлежи към категорията на живите хора. Това явление се обяснява лесно.

Изненадан ненадейно от смъртта, Духът е зашеметен от внезапната промяна, настъпила в него; той все още смята смъртта за синоним на разруха, на унищожение. И, понеже той мисли, вижда, чува, той има чувството, че не е мъртъв. Илюзията допълнително се увеличава от факта, че той вижда себе си с тяло, сходно по форма с предходното, но чиято ефирна природа все още не е имала време да изучи. Той смята, че тялото му е твърдо и плътно, както първото и когато привлече вниманието си към този аспект, той се изумява, че не може да го пипне.

Това явление е аналогично на онова, което се случва с някои неопитни сомнамбули, които не вярват, че спят. Те приемат, че сънят е синоним на спиране на способностите. И тъй като мислят свободно и виждат, те естествено решават, че не спят. Определени духове разкриват тази особеност, въпреки че смъртта им не е настъпила неочаквано. Въпреки това, този феномен винаги е по-широко разпространен сред онези, които, макар че са болни, не са мислили за умиране. 

След това се наблюдава уникалния спектакъл на един Дух, който присъства на собственото си погребение, сякаш то е на един непознат, и говори за него като за нещо, което не го засяга, до момента, в който той разбере истината.

Духовния смут, което следва смъртта, не е нищо болезнено за добрия човек, който остава спокоен, като по всичко прилича на онзи, които съпътства фазите на едно мирно събуждане. За човека, чиято съвест все още не е чиста, объркването е изпълнено с безпокойство и мъка, които се увеличават, колкото повече проумява своето положение.

В случаи на колективна смърт се наблюдава, че не винаги всички, които загиват по едно и също време, се виждат отново там. Преследвани от объркването, което следва смъртта, всеки един тръгва по своя път или го е грижа само за тези, които го интересуват.

 

289. Дали нашите роднини и приятели обикновено идват да ни посрещнат, когато напускаме Земята?

„Да, Духовете отиват при душата, към която са привързани. Те я поздравяват, сякаш се връща от едно пътуване, че е избегнала опасностите на пътя, и ѝ помагат да се откъсне от телесните връзки. Това е една благодат, дадена на добрите Духове, да бъдат посрещнати от онези, които ги обичат, докато онзи, който е покварен, остава в изолация или около него остават само себеподобни. Това е едно наказание."

 

290. Роднините и приятелите винаги ли се събират след смъртта?

„Зависи от тяхната извисеност и пътя, който следват, опитвайки се да постигнат напредък. Ако някой е по-напреднал и върви по-бързо от друг, двамата не могат да запазят общ ход заедно. Ще се виждат от време на време, но няма да са завинаги заедно, но когато могат ще вървят рамо до рамо или когато се уеднаквят в степента на усъвършенстване. В допълнение, лишаването от виждане на роднини и приятелите понякога е едно наказание."

 

Алан Кардек, Книга на духовете, 1857. Превод: Павлина Николова

 

Източник: Книга на духовете на Алан Кардек, нов превод.

 

Виж също Алан Кардек. Книга на духовете. Изд. „Астрала“, С., 1994.

 

Подбрал: д-р Деян Пенчев