Споделяме уникалния случай на д-р Георгий Родоная (George Rodonaia, 23.04.1956 – 12.10.2004).
„Д-р Родоная,
руски лекар, психиатър и учен, беше загазил сериозно. Прекрачил беше
допустимата граница, но не подозираше нищо. Доколкото знаеше, Съветският съюз
беше наясно само с работата му като преподавател в Университета в Тбилиси. Но д-р
Родоная се лъжеше. От КГБ го следяха като политически дисидент и знаеха за
неговите тайни занимания с нелегалното движение. Основната му задача там беше
да помага на дисиденти да напуснат Русия и да отидат в Съединените щати или
други демократични страни. Печатаха бюлетини, създаваха връзки със сходно
мислещи и мобилизираха хората за мирна революция. Комунизмът беше неприемлив за
д-р Родоная и той се беше посветил на идеалите за свобода.
Кремъл знаеше,
че уважаваният професор е враг и от месеци планираше в детайли убийството му.
Ироничното в случая беше, че докторът се чувстваше в безопасност – благодарение
на своите научни, медицински и преподавателски заслуги беше успял да получи
изходна виза и покана да отиде в Съединените щати.
В Русия д-р
Родоная беше постигнал достоен за уважение статус. Имаше докторска степен по
психология, теология, физика и ориенталски езици. Беше в добро настроение,
когато пристигна на аерогарата, за да се срещне със семейството си – те го
чакаха, за да заминат за САЩ заедно с него. Ето че най-после оставяше Русия зад
гърба си, за да заживее свободен от ограниченията и потисничеството на
комунизма. Той не видя колата, която се движеше бавно на една пресечка
разстояние, нито зорко наблюдаващите служители на КГБ, които следяха всяко
негово действие.
Когато
докторът пристъпи от тротоара на платното, за да пресече булеварда с четири
платна към терминала на летището, агентът на КГБ рязко натисна газта на
автомобила и се устреми към него. Докторът имаше време само да види
приближаващата кола. Той замръзна. Колата, която се движеше със 70 км/ч, го
прегази и го остави с фрактура на черепа и счупен врат и гръбнак. Агентите на
КГБ изчезнаха от мястото на убийството. На улицата се струпаха любопитни
минувачи. Докато линейката пристигне, д-р Родоная издъхна.
Медиците
натовариха тялото и го закараха в градската морга. След няколко дни щеше да
бъде извършена аутопсия. Тук по правило историята на д-р Родоная би трябвало да
свърши, но три дни по-късно той необяснимо се събуди от смъртта, за да разкрие необикновените преживявания, които му се бяха
случили в света на мъртвите.
Душата на д-р
Родоная наблюдаваше преместването на тялото от любопитна и удобна позиция –
високо над сцената на произшествието той видя последните моменти от живота си и
поставянето на тялото в камера.
Странно
незаинтересован, той насочи вниманието си към необичайната среда, която го
заобикаляше. Тъмнина. Пълен мрак. Черно.
Къде съм,
запита се той. Не съм ли мъртъв?
Нямаше страх.
Носейки се в море на удовлетворение, д-р Родоная не чувстваше никаква болка,
никакво безпокойство.
В мрака се
появи точица светлина. Тя ставаше все по-голяма и докторът се почувства
привлечен от нея. Докато се приближаваше към тази светлина, той изпитваше невероятна
радост и покой. После беше погълнат от сиянието. Беше сам, но се чувстваше
обгърнат от безпределна любов. Не виждаше никой – никакви водачи, никакви
починали роднини не идваха да го посрещнат.
Той осъзна, че
светлината не беше човек, а разум – нещо живо – по-живо от всеки човек, който
той беше познавал в живота си. В светлината имаше светове. Скоро той видя, че
светлината е разделена на сектори – други същества в едно по-голямо същество.
Забеляза, че и той самият е „светлина“ като сферата, в която се намираше.
Искаше да изследва тези сияйни светила и още в същия миг потъна в сфери от
светлина. Те имаха имена – Мъдрост и Познание. Две отделни сфери на разум, но с
един общ източник.
Д-р Родоная с
удивление откри, че Познанието и Мъдростта, които преживяваше, бяха разумни
същности извън пределите на въображението му – те бяха източниците на всичко,
което би могло да се научи във физическия свят. По-късно, след събуждането си,
той щеше да размишлява над това, че тези небесни сфери включват в себе си
човешкия дух, но са по-големи – много по-големи от кое да е земно тяло или
същество. Докато пътуваше из безкрая на тази светлина, той получи достъп до
универсално познание. Достатъчно бе да си зададе мислено някакъв въпрос и отговорът
веднага изникваше. Д-р Родоная беше смаян, защото като учен никога не беше
мислил върху съществуването на душата след смъртта. Радост, по-пълна от всичко,
което беше изпитал на земята, се надигна в него и го отнесе към още по-висши
сфери на разбиране, хармония и мир. Междувременно тялото му лежеше в моргата,
безмълвно и забравено. Забравено от душата му, а също и от противниците му,
които го бяха убили.
Чувствайки се
по-жив, отколкото някога се беше чувствал на земята, д-р Родоная жадно
поглъщаше сияйното разбиране за живота във всичките му аспекти. Той узна
древните мистерии, загадките, тайните на всички епохи. Попиваше познанието в
светлината, разбирането, че вселената е нещо живо, великодушно, всемогъщо.
След като бе
прекарал сякаш цяла вечност в тази светлина, д-р Родоная почувства, че слиза.
Насочвайки вниманието си надолу, той видя земята и хората, които познаваше от
тленния си живот. Пожела да узнае какво се случва с приятелите и семейството му
и се озова в дома на най-добрия си приятел Морис. Докторът продължаваше да се
чувства изпълнен с радост и спокойствие, докато се носеше високо над сцената,
която се разиграваше като в спектакъл. Изведнъж чувството на покой и хармония
изчезна, заменено от мрачни мисли. Той гледаше как най-добрият му приятел се е
вторачил безпомощно в детско креватче, в което малко бебе плачеше от болка. Все
още в онова състояние на съзнанието, при което всеки въпрос получаваше отговор
още при поставянето му, д-р Родоная разбра какво става. Въпреки че приятелят му
нямаше представа защо детето плаче така безутешно, докторът знаеше, че
бедрената кост на детето е счупена. В нехайството си бавачката го беше
изпуснала и не беше съобщила за инцидента. Родителите се бяха прибрали при
пищящото дете, неподозиращи за трагедията.
На д-р Родоная
му се искаше да може да каже на малкото дете, че трябва да спре да плаче,
защото никой не знае какво се опитва да каже. Още щом тази мисъл се появи,
детето спря да плаче и вдигна поглед към д-р Родоная. Никой друг в стаята не
усещаше присъствието му. Приятелите на д-р Родоная бяха смаяни. Детето беше
плакало цял ден! Какво го накара да спре?
После той
почувства как нещо го тегли нагоре и той напусна сцената в дома на приятеля си,
връщайки се в небесните поля на Мъдростта и Познанието. Но картината със
страдащото дете, която току–що беше видял, го разстрои. Искаше му се да може да
помогне. Носен на крилете на тази мисъл, той усети как се отдръпва от
светлината обратно към мрака, в който се беше озовал веднага след убийството
си.
Докторът
изпита огромно безпокойство, когато почувства, че напуска светлината. Скоро се
оказа свидетел на друга земна сцена – болницата, където бяха прибрали тялото
му.
Залата за
аутопсии! Патолозите бяха докарали студеното му, вкочанено тяло от моргата и го
бяха положили на масата. Когато хората от медицинския екип се захванаха с
посмъртните си задачи, правейки разрези в гръдния кош и коремната кухина, д-р
Родоная започна да губи разширеното си съзнание и да се вмъква все по-дълбоко в
тялото си. Изведнъж почувства, че му е студено. Замръзваше. После усети
тежестта на тялото. Студът беше непоносим. Той се опита да изкрещи, но гласните
му струни бяха замръзнали. Не можеше да помръдне нито една част от тялото си,
освен клепачите. Д-р Родоная започна да мига учестено, надявайки се някой да
забележи, че е в съзнание.
– Той е жив! –
нададе вик патологът.
Настана
суматоха и медицински подноси и инструменти западаха на пода, изпуснати от
асистентите, които се бяха отдръпнали ужасени.
– Качете го в
интензивното – извика един от лекарите. – Бързо!
Д-р Родоная
беше започнал да диша. Отнесоха го в интензивното отделение, започнаха
интравенозни вливания. Сложиха му респиратор, за да му помогнат да диша.
Д-р Родоная се
беше върнал от мъртвите след три дни в моргата!
– Това е
невъзможно – говореше на себе си патологът. – Невъзможно е!
Когато напълно
се върна в съзнание почти седмица по-късно, д-р Родоная видя най-добрия си
приятел, който стоеше до леглото му и го гледаше шокиран.
– Детето ти –
изграчи д-р Родоная, проговаряйки за първи път. – Бедрената му кост... счупена
е... веднага да го види лекар...
Приятелят му
го зяпна в удивление.
– Георгий, как
би могъл да знаеш какво му е на детето ми?
С цялата
настойчивост, за която можеше да събере сили, д-р Родоная умоляваше приятеля си
да заведе детето в болницата.
– Бавачката го
е изпуснала... има нараняване... лошо. Върви! Веднага!
Болката се
засили и д-р Родоная изгуби съзнание. Приятелят му се отби при бавачката,
звънна на съпругата си и й каза веднага да донесе детето в болницата за
рентгеново изследване.
Детето беше
доведено, вече в много тежко състояние. Рентгенът показа счупена бедрена кост.
Повикаха специалист.
– Ще се оправи
– каза лекарят на измъчените родители.
Приятелят на д-р
Родоная заплака, докато вървеше към леглото му. Той сграбчи ръката на сторилия
чудо свой близък.
– Ти спаси
детето ми... спаси малкото ми дете...
Беше
невероятно, но докторът напълно се възстанови. Нямаше мозъчни увреждания, а
гръбнакът и счупените кости зараснаха. След време той успя да избяга от
Съветския съюз преди падането на комунизма и днес е методистки свещеник в
Съединените щати. Помни до най-дребни детайли своята тридневна „екскурзия“ в
света на мъртвите. Преживяното го е накарало да посвети живота и делото си в
служба на хората.
Д-р Родоная,
който разказа тази история в интервю през 1993–та, както и в кратък
документален филм, озаглавен „Живот след
живота“ (продуциран от Cascom International през 1992 година), никога не е
забравял посещението си в небесните светове на Мъдростта и Познанието…
Д-р Родоная
смяташе, че всичко, което знае като учен, извира от тази сфера и по време на
тридневната си среща със смъртта той беше благословен да се поучи от източника на
мъдростта. Имаше чувството, че през онези три дни е научил повече, отколкото
през всичките си 30 земни години преди това. Преди да преживее смъртта, никога
не се беше замислял за реалността на ангелите, но когато се събуди, той знаеше,
че именно те бяха водачите му през многобройните сфери на невидимия свят. Макар
този поглед върху Мъдростта и Познанието като ангели да е доста различен от
традиционното виждане за божиите вестители, ангелите са определяни като
пратеници, които носят мъдрост, вдъхновение и напътствия на човешките същества.
Срещата на д-р Родоная със смъртта служи да напомня на живите, че има светове,
които все още не са открити, светове, в които душата продължава съществованието
си.
Днес той
твърди, че времето, през което е бил мъртъв, е „най-страхотното житейско
образование, което човек може да се надява да получи“.“
Робърт Грант, Едгар Кейси: За ангелите, архангелите и
невидимите сили. ИК „Хермес“, П., 2012, с. 25-32