„Хроничните главоболия са едно от
онези страдания, които особено добре се подлагат на терапия с минали съществувания.
Жена ми Керъл страдаше от предменструални мигренозни главоболия от доста време.
Всеки месец като по часовник тя получаваше силна и изтощителна мигрена и
понякога се налагаше да лежи ден-два, докато преминат болките и гаденето.
Освен това едно нараняване на врата вследствие на автомобилна катастрофа,
преживяна през 1976 година, не само усили главоболието й, но стана причина да
получава мигрена винаги, когато извършва определени движения с дясната ръка
над главата. Ако изпълняваше по този начин сервис на тенис корта, тя получаваше
мигренозно главоболие. Гинеколози и невролози й бяха казали, че няма лечение
за това и че болките могат да се облекчат само с лекарства.
През късното лято на 1988 година
Керъл получи няколко последователни тежки мигрени. Този път медитацията, към
която прибягваше за облекчаване на болките, не й помогна. Тя не желаеше да
взема лекарства от типа на наркотиците и затова си назначи час при специалист
по хипнотерапия, за да овладее техниката на хипнозата и се научи да се справя
сама с болката. Веднъж бях опитал да хипнотизирам Керъл, но нашата близост не
позволяваше да се спазва необходимата дистанция терапевт–пациент.
Керъл нищо не очаквала, докато
сънливо се потапяла в транс. След релаксацията терапевтът й казал да запита
себе си, защо получава тези главоболия. Изведнъж пред очите й изникнала сцена,
в която Керъл се видяла да бяга от една тълпа. Била беден селянин с дрипави
дрехи от кафяво платнище. Сцената се разигравала някъде в Централна Европа,
преди около хиляда години. Тълпата я настигнала и започнала да я налага с
тояги, наказвайки я заради някаква ерес. Получила силен удар върху лявото око –
същото място, където болката от мигрената бе най-силна. Изведнъж в кабинета на
психотерапевта Керъл започнала да изпитва същата пронизваща болка над лявото
око – болка, разпространяваща се бързо върху цялата лява страна на главата.
Керъл знаела, че е умряла вследствие на този побой. Терапевтът казал:
„Ти повече не се нуждаеш от тази
болка, остави я да си отиде.“
Болката веднага изчезнала.
Няма как да се докаже дали това
действително е било спомен от предишен живот, но Керъл вече не страда от
мигрени. Фантазиите и сънищата наяве не могат да лекуват толкова силни
симптоми. Но регресивната терапия го прави.“
Брайън Уейс, Лечители през
времето. Изд. „Слово“, В.Т., 1993