„Много от нас се страхуват от смъртта, а не е нужно. В момента на смъртта няма болка, няма дискомфорт. Някои хора може да усещат болка до последния момент, но тя изчезва. Не усещате страх и тревога – отивате свободни. Смъртта е като раждането. Знам, че ще помислите, че е странен начин на изразяване, но вие се раждате за нов живот. Вие всъщност не ,,умирате“, а само напускате физическата си обвивка – като празна черупка от яйце.
Знам, че има
място наречено Ад, че той наистина съществува, но Бог никога не ми е показвал
някой, който да е бил изпратен там. Мога да говоря само от собствения си опит,
от това което аз самата съм видяла, а то е че Бог прощава на всички, без
значение какво са направили. Знам, че е трудно за разбиране. Много пъти търсим
справедливост или отмъщение и ни е много трудно да разберем, но когато душата
ни застане пред Бог след смъртта, тя усеща такава любов и желание да бъде с Бог
и толкова много иска да остане, че моли за прошка искрено и дълбоко, прошка за
всичко, което е сторила на тази земя заради слабостта на човешката си същност.
А Бог в
неговата безгранична милост прощава на детето си. Ние всички, не сме нищо друго
освен деца в Божието присъствие, а той е наш Баща.
Вашата душа е
идеална, когато тя се освободи от тялото ви, може да пътува през вселената до
места, които никога не сте си представяли. Как бих могла да ви помогна да
разберете колко е прекрасно това усещане? Няма начин да бъде изразено или да ви
се разкаже, освен ако не сте го изпитали сами. А повечето от нас трябва да чакат
да умрат, за да го направят.
Когато умирате
не сте сами. През цялото време сте придружени от ангели и душите на тези, които
са си отишли преди вас.
Няма да ви се
иска да се завърнете. Защо, когато повече няма да има болка, няма да има сълзи,
няма да има тъга, ще поискате да се завърнете в човешко тяло? Това е причината,
поради която когато хората умират, те не искат да се завърнат и единственото,
което връща душата обратно в човешкото тяло е Бог, който я изпраща обратно,
защото не ѝ е дошло времето.
Превърнали сме
се в много материално общество и толкова често гледаме смъртта и питаме: „Това
ли е? Изгнивам и нищо не остава?“ Уверявам ви, че има повече – много повече.
Надявам се, че с книгите, които пиша ще мога да предам тази информация и да
помогна на хората да разберат. Вярвайте – това ви казвам. Вярвайте, че да, има
повече, много повече и въпреки, че в момента не мога да ви го покажа или да ви
го докажа, то е доказано на всеки, който умира. Някои хора смятат, че е
прекалено късно – ако трябва да чакат да умрат, за да получат уверение. Хората
получават доказателства всеки ден през живота си, но понякога е необходимо да
гледат или слушат много внимателно, за да ги разпознаят.“
Лорна Бърн, Ангели в косите ми. Изд. „Азура“, В.,
2012