Реймънд Мууди за живота след смъртта

Споделяме няколко ключови пасажа от изключително важния класически бестселър на американския психиатър и доктор по философия Реймънд Мууди Живот след живота (1975). 

„Въпреки че обстоятелствата около близките срещи със смъртта, и хората, които са ги преживели, са изключително разнообразни, истината е, че между разказите за самите преживявания съществува шокираща прилика. Всъщност приликите са толкова големи, че човек лесно може да извлече от тях около 15 отделни елемента, които се повтарят отново и отново в многобройните разкази, събрани от мен. Въз основа на това подобие в характе­ристиките ще ви представя кратко, теоретически „иде­ално", или „пълно", преживяване, съдържащо всички общи елементи по реда, по който се появяват обикновено.

 

Човек умира и когато достига до точката на най-голямо физическо страдание, чува как лекарят го обя­вява за мъртъв. Започва да чува някакъв неприятен шум, силно звънене или бръмчене и в същото бреме усе­ща, че се движи много бързо през дълъг, тъмен тунел. След това изведнъж открива, че се намира извън собс­твеното си физическо тяло, а все още е в близкото си физическо обкръжение, и вижда собственото си тяло от разстояние, все едно че е зрител. От тази необи­чайна позиция той наблюдава как се опитват да го съживят и преживява емоционален катаклизъм.

 

След известно време се овладява и свиква повече със странното си положение. Забелязва, че все още притежава „тяло“, но от съвсем различно естество, с мно­го различни възможности в сравнение с физическото тя­ло, което е напуснал. Скоро започват да се случват и други неща. Духовете на роднини и приятели, които вече са умрели, идват да го посрещнат и да му помог­нат, а един любящ, сърдечен дух, какъвто никога по-рано не е виждал — същество от светлина, — се появява пред него. То безгласно му задава въпрос, за да го накара да направи оценка на живота си, и му помага, като му показва панорамна, моментална възстановка на най-важните събития от живота му. В един момент човекът открива, че се приближава към нещо като ба­риера или граница, очевидно представляваща предела между земния и следващия живот. Обаче разбира, че трябва да се върне обратно на Земята, че още не му е дошло времето да умре. В този момент се съпротив­лява, защото вече е погълнат от преживяванията си в отвъдния живот и не иска да се върне. Преизпълнен е със силни чувства на радост, любов и покой. Но въп­реки желанието си някак отново се свързва с физичес­кото си тяло и оживява.

 

По-късно се опитва да разкаже на другите, но се оказва трудно. Първо, не може да намери човешки думи, под­ходящи да опишат тези неземни епизоди. Освен това открива, че другите се отнасят с насмешка, и преста­ва да им разказва. Въпреки това преживяното оказва ог­ромно влияние върху целия му живот и особено върху възгледите му за смъртта и нейната връзка с живота.

 

Важно е да се има предвид, че горният разказ няма за цел да представи личните преживявания на когото и да било, а по-скоро е модел, композиция от общите елемен­ти, откривани в безброй много истории. Аз го вмъквам тук, за да ви дам предварителна обща представа за това какво може да изпита човек, когато умира.“

 

Реймънд Мууди, Живот след живота. Изд. „Хермес“, С., 2003, с. 33, 34