„Съединяването със сродна душа след дълга и нежелана раздяла може да бъде изживяване, за което си струва да се чака, дори ако чакането трае с векове.
По време на почивка в югозападните щати моя предишна пациентка, Ариел, биоложка, срещнала австралиеца Антони. И двамата са емоционално зрели хора с предишни бракове. Влюбили се бързо и се сгодили. Когато се върнали в Маями, Ариел предложила на Антони да се подложи на сеанс на регресия при мене, за да види дали е способен да го изпита, както и от любопитство „какво ще излезе от това“. И двамата бяха любопитни дали Ариел ще се появи по някакъв начин в регресията на Антони.
Оказа се, че австралиецът е превъзходен субект за регресия. Почти веднага се върна в много жив спомен от живот в Северна Африка около времето на Анибал, преди повече от две хиляди години. В този живот Антони принадлежеше към много развита цивилизация. Неговото особено племе бе светлокожо, умееше да топи златото и използваше като оръжие течен огън, който разпръскваше върху повърхността на реките. Антони беше млад мъж в средата на двадесетте. Племето му беше във война с тъмнокожо съседно племе, много по-многобройно и кръвожадно.
Племето на Антони бе имало неблагоразумието да предаде някои от бойните си умения на отделни бойци от тъмнокожите си съседи. Сега нападението на враждебното племе се предвождаше от един от тях. Огромна тълпа, въоръжена с мечове и брадви, пресичаше голямата река, като прехвърляше през нея въжета. Антони и неговите хора разпръскваха огън, за да попречат на нападателите да стигнат до брега.
За да спасят жените и децата, защитниците ги натовариха на големи лодки с виолетови платна и ги отправиха към средата на огромно езеро. В тази група беше и любимата млада годеница на Антони. Но изведнъж течният огън избухна и подпали лодките. Повечето от жените и децата загинаха при този нещастен инцидент, включително и момичето на Антони. Трагедията сломи духа на воините и те скоро се предадоха. Антони бе един от малкото, които избягнаха клането. Накрая по тайна пътека той стигна до подземията на един храм, където се пазеха реликвите на племето.
Там Антони намери единствения оцелял – своя вожд. Вождът нареди на Антони да го убие и като верен войник Антони се подчини на волята му. След смъртта на вожда младият мъж остана сам в тъмния храм. Започна да пише историята на своя народ върху златни листове, като запечатваше писанията в огромни делви или урни. Антони умря от изтощение и скръб по изгубената любима и нещастната съдба на своето племе.
Нямаше повече подробности. Годеницата от онова време се бе преродила като Ариел в сегашния му живот. И двамата се събраха отново като любовници след две хиляди години. Най-накрая дълго отлаганата сватба се състоя.
Антони и Ариел се бяха разделили само за един час, докато траеше сеанса в кабинета ми. Но силата на нетърпението им да са заедно бе толкова голяма, като че ли не се бяха виждали от две хиляди години.
Наскоро Ариел и Антони се ожениха. Тяхната на пръв поглед случайна среща придоби ново значение за тях, а страстната им връзка е проникната от чувството за продължаващо приключение.
Антони и Ариел възнамеряват да пътешестват из Северна Африка, за да се опитат да намерят мястото на предишния си живот и да видят дали могат да открият други подробности.
Те знаят, че каквото и да намерят там, то ще прибави още радост към приключението да се откриват един друг.“
Брайън Уейс, Лечители през времето. Изд. „Слово“, В.Т., 1993