„Хората често ме питат защо още не са срещнали сродните си души в този живот. Обяснявам им, че това може да се е случило, но по някаква причина са пропуснали да го забележат. Също така добавям, че е възможно в този живот да не е предвидено да бъдат с нея...
Може би изобщо не е било
предвидено сродната му душа да се появи в този живот или пък се е появила като
ранна любов, която е изгубил…
Може да има градивни и обогатяващи връзки и с други хора. Откривал съм много съюзи, изпълнени с близост и обич, между души-приятели или членове от различни, но свързани групи. Те работят заедно по кармични проблеми и имат взаимна полза. Когато клиентът научи, че всичко това е било предварително планирано, товарът на нуждата да търси непрестанно сродната си душа, се смъква от раменете му...
В живота си срещаме хора, които
ни научават на нещо, както и ние тях. Уроците са безбройни, включително за
проблеми като ревност, алчност, самонадеяност, нетърпимост и безчувственост.
Кармата се простира върху действията ни от много прераждания, не само от едно.
За тези уроци нашата сродна душа може да приеме ролята на кръвен роднина или най-добър
приятел. Понякога клиентът научава, че е имал любовна връзка със своята духовна
половинка, но само за кратко – научила го е на нещо и след това са се
разделили.“
Майкъл Нютън, Живот между преражданията. Изд. „Хермес“,
П., с. 162–166